Психологът отговаря: Когато ни боли душата!

Психологът отговаря: Когато ни боли душата!

Burgascity.com започна нова рубрика, в която психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева ще отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg

Когато ни боли!

В основата на всяка болка стои неразрешим проблем. Много често чувам хора в кабинета ми, които ми казват: „ Знаете ли, колко зле се чувствам? Боли ме душата.

Душата не говори, но тя може да страда. Няма лекар, който да ви отвори сърцето и да прослуша пулсиращите тонове на емоциите ви.

Емоционалната болка е много по-силна от физическата, а последствията от душевната травма не могат да бъдат съизмерими с телесната.

Голяма част от проблемите ни са свързани с некоректни отношения на работното място, нещастна любов, загубата на любим човек, неприятни спомени от детството.

Няма причина, която да е еднакво уникална за всички хора. Всяко страдание, е строго индивидуално и всеки втъкава своите чувства и  разочарования в него, в зависимост от моментното състояние в което се намира. В такива, тежки моменти винаги търсим причините вън от нас и преживяваме себе си като жертви, някой е наранил нашите чувства, реагирал е различно на нашите очаквания и това ни е причинило болка. Сякаш отказваме да приемем суверенното решение на всеки човек да има собствено мнение и живот, различен от нашия. Винаги изборите, които правим са лични, и това правило важи и за хората, с които до голяма степен се чувстваме свързани.

Душевната болка е израз и на безсилието ни да променим негативните обстоятелства около нас и да създадем други, които биха ни донесли спокойствие и удовлетворение. Тя е несъизмерима с телесната болка, защото при втората има някакви граници и може да се облекчи с медикаменти.

При психическата болка, каквито и  лекарства да пием или алкохол, можем само за определен момент да я потиснем и след това тя отново се връща с двойна сила, до момента в който не намерим решение на проблема си.

Няма душевна болка, която да не се лекува, но само ако ние пожелаем. Това е въпрос на наше лично решение,  на това как ще приемем света около нас и как ще пожелаем да го променим. А за да променим нещо в живота си, ние първо трябва да го осъзнаем и приемем, да сме способни  да говорим за това. Затаяването на проблемите и потискането на болката не носи облекчение.

Нашето хедонистично общество ни тласка към производство на забавления и консумиране на щастие, в което болката и страданието отсъстват. Аз не съм привърженичка на нещастието, но считам, че в тъгата и загубата човек изгражда своята личност, също толкова, колкото и в блаженото щастие.

Ако се замислим за миг, целият ни живот е низ от загуби, раздели, гняв, болка и нещастие. И всяко едно душевно страдание е стъпало към нашата зрялост и независимост. Няма как да израстваме, ако не понасяме болката и разочарованието в живота си, но няма как и да изпитаме истинско щастие, ако не можем да се справим с поредното изпитание или душевна болка, а защо не  среща или събитие. което се нуждае да бъде преосмислено и оставено с благодарност в миналото за да можем по-мъдри да продължим напред.

 Семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...