Психологът отговаря: Как да се справим с реалността след като мине романтичната...

Психологът отговаря: Как да се справим с реалността след като мине романтичната любов

Психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читателите на Burgascity.com. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg

Сляпата страст или сляпата любов. Последствията и рисковете, които крие пътешествието любов. Как да се справим с реалността след като мине романтичната любов.

В студените месеци, като, че ли все повече се чувстваме самотни. Вечните задължения и досадната работа, семейният ни партньор, който вечер вместо да ни прегърне още на вратата ни напомня какво сме забравили да пазаруваме или какво трябва да свършим, всичко това ни потиска. Чувстваме се уловени в клопката на живота и не знаем как да излезем от нея. Единствената ни надежда сякаш е в профила на някоя романтична приятелка от социалните мрежи или на колегата от съседния офис. Всеки от нас е преживял това, очарователно преживяване, което идва след поредната раздяла или след поредния семеен скандал, в който си се изнесъл на квартира далеч от семейното щастие. Новата ви любов тропа на вратата и ви очаква сладострастна. Няма човешко същество, което да не се подаде на тази емоция, тя е толкова силна и завладяваща и се изсипва в душата като огнена лава.

Сляпата любов е онази любов, която кара хората да гледат само хубавите черти на партньора си, по скоро тя е божествената. Онази любов, която те отвежда далеч от ежедневните проблеми и ти дава вяра, че може да преживееш нещо истинско. Нещо, което липсва в дългогодишните партньорски отношения. Точно за това, сладката ни забежка след работния ден, може да е много по-изкушаваща от рутинните задължения у дома. Според учените, любовта е – “Химична зависимост между двама души”. Когато партньорите са влюбени между тях пламва искрата на еротичното привличане, те започват да изпитват необходимост един от друг и се чувстват свързани. Тези чувства създават комплекс от химични реакции, които произвеждащ вещества като допамин, ендрофин и серотонин. В тези красиви моменти всичко в живота остава на заден план.

Има ли виновни? Когато някой непознат ни привлече, не знаем нищо за него. Той наподобява бял лист, в който искаме да запишем своята нова среща. А всяка среща е уникална, тя е като слънчев лъч проникнал между процепа на тъмна скална пещера, която осветена и докосната от топлината започва да разкрива своята красота и да се променя. И също като в новата ни връзка, ние започваме да се разкриваме един на друг ден след ден, след всяко ново преживяване. В началото дори не ни интересува какъв е новият човек срещу нас – толкова сме замаяни от химията и емоцията, че не обръщаме внимание на нищо. Това казват учените не е любов. Това е привличане, химия, страст. Но дори и за тях не можем да твърдим, че са слепи, страстта също не е сляпа. Нито една част от нас не се интересува от подробности и детайли за другия, защото по-важна е емоцията, чувството, преживяването в момента, тук и сега. Точно тази чувствителност губим след време и точно това е което най-много ни липсва в рутината на семейния живот. Усещането, преживяването за другия.

След време човек се поуспокоява, хормоните се нормализират, емоциите се овладяват, чувството се балансира, а не след дълго се обажда се и разумът. И тогава си задаваме въпроса, а какъв е всъщност е новият ни партньор? А дори и да не си кажете това, то в този по-късен етап на връзката вече започвате да наблюдавате, да забелязвате, да преценявате. И тук е моментът, в който започваме да „виждаме“ другия, да го „опознаваме“, а не само да го „усещаме“ и „преживяваме“ – как реагира в определени моменти, какво му е мнението по ключови въпроси, как разсъждава, как действа.

Това е моментът, в който осъзнаваме, че човекът има страни, които не ни допадат и с които не бихме се примирили. Последвалото е ясно – разочаровани или огорчени, депресирани напускаме „бойното поле“, а доста често и разгневени защо до този момент не сме видели нищо. Ама как и защо не сме видели? Защото любовта е сляпа? Нищо обаче от дотук описаното твърдят учените не е любов и аз няма как да се съглася с това, защото именно истинското дълбокото чувство на отдаденост към другия е това което ни сближава в тези моменти толкова силно. До този момент не сме видели нищо, единствено защото сами не сме поискали това, а бихме могли и да не го правим и във времето. „Сляпа“ или „ виждаща“ любовта носи истинско щастие и наслада и не си струва да се лишаваме от това, само защото сме видели негативните качества на партньора си.

Ако успеем да преодолеем този труден етап във връзката си бихме могли да видим, че тези страни от характера на човека не са толкова лоши и бихме могли и да продължим заедно, давайки си сметка, че няма идеални хора. А всяка нова любов, ще ни доведе до нови преживявания и знания, които не бихме имали възможност да преживеем затворени в капана на собствената си неудовлетвореност. Макар и  да са кратковременни, тези преживявания биха ни дарили с много опит и с онази красива емоция на живота, която не можем да почерпим от никъде. Обичайте се сляпо!

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева 

 

 

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...