Психологът отговаря: Как да се справим с трите най-пагубни човешки емоции-страх, гняв...

Психологът отговаря: Как да се справим с трите най-пагубни човешки емоции-страх, гняв и тъга?

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Научени сме да приемаме живота си в неговите полярности. Той е лош или добър, черен или бял, нещастен или щастлив. Радваме се на хубавото, топло време и сме безкрайно нещастни, когато на вън е кално, студено и дъждовно. Искаме или не принудени сме да приемем всичко, което ни се случва и го определяме като орисия, защото той живота е такъв-гневен, тъжен и понякога много страшен и не толкова щастлив. Допускам, че малцина са тези, които предполагат, че собствените ни  мисли определят качеството на нашите преживявания. Те се пораждат в приятелствата ни, в деликатните отношения в семейството ни, в личния ни и интимен свят. Всичко, което виждаме или докосваме ни носи конкретна информация, напоено е с определено настроение. Емоциите ни могат да съхранят нашия живот и да го обогатяват с нови вълнуващи срещи, но също така биха могли да доведат до реални щети. Дори и да го отричаме, чувствата са двигателят в ежедневието ни. Ние организираме и планираме денят си като се опитваме да максимизираме позитивните и отстраним по възможност негативните емоции. Релаксираме, когато сме под въздействието на приятни си преживявания и се мобилизираме, когато сме изправени пред опасност. Предпочитаме да се чувстваме щастливи и не желаем да изпитваме страх, гняв и тъга, защото отказваме да се вгледаме в сърцевината на живота си. Да разберем онова, което истински го прави смислен и красив.

Във века на технологиите няма време за чувства, а може би си мислите, че ще ви е много по-лесно ако спрете да се радвате и в следствие от това и не страдате? Колко от нас си дават сметка, че не биха могли да съществуват ако постоянно се опитват да игнорират негативните послания на „ пагубните“ си преживявания? Случвало ни се е да изпитваме безпокойство когато сме под въздействието на определено събитие. Нашите чувства идват и си отиват, ние не можем да ги предизвикаме, понякога дори за съжаление не можем и да ги разпознаем. В хода на живота си отчитаме много специфични събития, на които придаваме определена конотация. И тогава несъзнателно включваме нашите емоционални стартери, а в съзнанието ни се приплъзват спомени, които предизвикват усещания за нещо красиво или не чак толкова хубаво. Точно тези моменти ни служат за да фокусираме вниманието си към определен проблем и ни държат концентрирани.

Според много хора, чувството на гняв е пагубна емоция в следствие на която могат да настъпят непредвидими реакции. Страхът ни, често ни възпира и ни ограничава. Отвращението ни, ни кара да се чувстваме по-внимателни. Тъгата ни дава усещане за загуба и самота. Всяка една от тези, т.н негативни емоции ни информира за събитие, което се нуждае от нашето специално внимание и контрол. Преживяванията ни са тези, които ни предупреждават за настъпило събитие в живота ни, и именно тези сигнали ни мотивират и предизвикват в нас желание за промяна. Утеснението в което се намираме поражда в нас чувство на тревога, която трескаво ни кара да намираме решения, на проблемите които са го причинили. Наистина ли искаме да избегнем всичко това в живота си? Да го пренебрегнем или да го игнорираме?

Давам си сметка, че често се лутаме между доброто и лошото. Бягаме от страданието за да отидем в щастието си. Гневим се или се наслаждаваме и така постоянно се опитваме да следваме посоката на двете полярности, с които обозначаваме рамката на своите лични ограничения. И все сме недоволни, неудовлетворени от този, живот който не ни дава спокойствие. Но едва ли сме се замисляли, че бихме могли да бъдем и по-толерантни, по-гостоприемни за нашите емоции. Не като се бием с тях или им придаваме възвишена добротата, а като ги интегрираме. Като им намерим достойно място в живота си и ги наградим със заслужена почит и уважение. Дали са добри или лоши, те са нашите собствени чувства и очакват от нас да бъдат приети и разбрани за да могат да ни дарят с мъдростта си. С онова уникално преживяване на неповторимост, което може за кратко да ни даде усещането за сиво и безлично ежедневие след като сме съчетали бялото и  черното върху листа на настоящето си. Така невзрачното, но интегрирано сиво в живота ни можем да наситим с горещия цвят на червеното, със зелената обичка да внесем спокойствие, а с малко оранжево да потърсим поуката от новата картина, която живота ни рисува в очакване на нашето лично отношение към гнева, към болката, към страха и тъгата. Към нашето уникално щастие, което само ако сме малко по-благоразумни можем да превърнем в незабравимо преживяване, в сливане на различни цветове и емоции, които да създадат онази уникалност на живота ни, която само ние бихме могли да преживеем.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...