Психологът отговаря: Как да се преборим с тревогата, която съсипва целият ни...

Психологът отговаря: Как да се преборим с тревогата, която съсипва целият ни съзнателен живот

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева ще отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Тръгваме на работа, шофираме, отиваме на почивка със семейството си, среща с делови партньор, пазаруване, организиране на свободното време….Имам усещането, че целият ни съзнателен живот е изпълнен с тревога. С онзи досаден и натраплив въпрос: „Ще се справя ли?“-предпочитам да се откажа, защото това не е за мен. Тревожим се за раждането, тревожим се и от края. Ненавиждаме застоя и още по-силно промяната. И всеки път, когато в отговора ни има безпокойство и отказ, ние оставаме в зоната на удобството, в топлата вода на житейското си блато, в което всичко ни е познато и ни гарантира сигурност. И за съжаление всички наши решения са разположени между границите на това лесно пространство. Но в този комфорт липсва реалното усещане за пътешествие, липсва онова преживяване, което ни кара да се чувстваме истински щастливи и успешни.  Вместо да разширяваме личният си обхват, трупайки нов опит и знания, ние го стесняваме, лишавайки се от стойностните богатства на този свят.

Колкото и да се страхуваме, отлагайки важните решения във времето, ние никога не можем да останем в уютната  утроба на капсулирания си живот. Искаме или не, тя промяната идва като ураган. Като онази опустошителна буря, която отнема живота на по-слабите и като онази буря, която чрез силата си дава нов смисъл в живота на смелите. Бедствието е равносилно за всички, но едни страдат и се давят, а други усещат порива на новото време.  Да излезеш от ограниченията на познатото се изисква смелост,  доза поемане на положителен риск, който да ни издигне от нивото на придобития опит и едновременно с това да ни даде чувство за стойност.

За много хора поемането на излишни рискове, било то и позитивни не си струва. Защо да си разваляш спокойствието, като привидно нещата в живота ти са наред. Имаш работа, печелиш добре, имаш семейство, топла супа и гарантиран секс. Видимо си независим и всичко това е в границите на социално желаното поведение и разбиране за „ успешен живот“. Ех, напоследък е малко сиво и скучно,  само ядове и глупави хора, които не могат да те разберат. Но как реално да стане промяната, когато много от нас на практика отказват да направят и най-малкото усилие да разберат себе си? Изисква конкретно волево действие, труд, а няма гаранция какъв ще бъде резултата. Със сигурност тревогите и страха ще нараснат, възможно е и проблемите ни да станат повече и да повлекат други неприятности, и тогава наистина бихме се почувствали още по-зле. Точно заради това ни е ненавиждаме самотния си начин на живот, гадната си работа, която работим, стоим в безличния си брак и угасваме тихо,  защото не вярваме на собствените си сили! Не вярваме в полезния ход на действието, което ще донесе потребните ни промени. Руснаците не вярват на сълзи, а ние българите не вярваме, че сме способни да променим нещо в личния си живот извън контекста на обществените норми и разбирания. Така ние сами избираме да саботираме всички реални възможности и на практика проваляме всичко хубаво, което може да ни се случи в живота, защото се тревожим не толкова за другите, колкото за това, че не сме способни да поемем отговорност за себе си. За това обличаме собственото си бездействие в „съдба“, а волята оковаваме в рамка и  забиваме с пирон на стената.  Само мисълта, че целият ни живот е плод на нашите решения и е следствие на нашите лични избори е достатъчно стресираща за да бъде обсъждана или коментирана със специалист, като реална възможност за израстване.

Поемането на лична отговорност е свързано и с нашето усещане за лична стойност. Колкото по-силни и уверени се чувстваме в живота си, толкова по-лесно можем да взимаме решения и да правим промени.

Когато спрем да обвиняваме правителството, политиката и държавата, партньора си за собствените ни неудачи, тогава спираме да търсим подкрепата от вън и се насочваме към собствените си ресурси. Точно тогава е много по-лесно да намираме решения и да променяме курса на живота си, но само така както на нас ни харесва. Защото няма държавен орган, който да отговаря за собствения ни живот, както и за собственото ни благополучие. А в случай, че сме приели да бъдем господари на живота си ние ще използваме всяка тревога и страх и ще ги превръщаме във възможности, които от своя страна ни дават  нови светове за развитие.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...