Психологът отговаря: „За повечето от нас живота винаги е черно бял и...

Психологът отговаря: „За повечето от нас живота винаги е черно бял и никога многоцветен“

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева ще отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

„Денят ми е изпълнен със сложни въпроси, които ме мъчат. Писна ми от проблеми.“възкликна една моя клиентка миналата седмица. Тъкмо свърши единия и идва следващия. Просто не мога да си почина, няма ли покой в този живот?

Колкото по-динамичен е животът ни, толкова по-трудни дилеми за решение ни поставя. Отдавна е минало времето на сезонната работа, в която „ има време за всичко“  е било пряко  повлияно от метеорологичната обстановка в конкретния сезон.  Бързото темпо на икономическо развитие е пряко свързано и с личностното усъвършенстване на всеки един човек и с неговата адаптация към постоянно променящите се условия.  Колкото повече се стремим да имаме, толкова  повече нараства усещането ни за несигурност. Увеличава се тревогата ни, че ако постоянно не успяваме да преумножаваме богатствата си, ние сме в загуба, изоставаме или губим темпото. Броим спечеленото,  липсващото превръщаме в недоимък и точно в тази постоянна надпревара с времето, пропускаме възможността да се насладим на  изобилието на истинския си живот. Онзи пълноценен живот в който болката е повече, а насладата се превръща в дефицит.  Все повече, пропускаме да се радваме на дните си, неудовлетворени от случващото се в тях.  Идеята, че  нещастието си можем да превърнем в предизвикателство  се свързва с откровена лудост.

Схващането, че трябва да сме винаги отговорни и съзнателни хора и никога да не допускаме грешки, на практика ни препъва да тръгнем към необятния свят на възможностите пред нас.

Именно страхът ни от неправилни решения, е този който може да ни парализира и да ни изтласка извън сцената на активния живот. Много хора изпитват перманентна  тревога и също като малките деца предпочитат да се скрият на сигурно под юргана за  да наблюдават от безопасно място случващото се около тях.Само, че когато се скрием или за пореден път изберем да удобството на материалния си комфорт, ние самите се превръщаме в жертви на собственото си бездействие. А живота си тече и отлагането на важни решения, предизвиква нови въпроси, които не ни дават покой. Сякаш малцина са тези, които успяват да намерят в болката си наслада и да я превърнат в удовлетворение.

Виктор Франкъл е един от безспорните класици на психологията, който открива истинската си значимост и смисъл за живота си именно в лагерите на смъртта, за да ни докаже, че човек във всяка една ситуация разполага с избор за действие. Макар и да сме в тъмницата на своето утеснение, винаги можем да запазим духовната си свобода и да продължим да се наслаждаваме на живота си в цялата му пълнота. Дори и в най-тежките си моменти в живота си ние сами избираме каква окраска и какъв смисъл да им придадем. Всеки един ден от живота ни наред с грижите и проблемите си, ни носи и своите мъдрости. Винаги можем  да надградим страданието си с богатството на опита, който имаме удоволствие да преживеем. Но за повечето от нас живота винаги е черно бял и никога многоцветен.Има страдание има и любов!  Щастието, което можем да извлечем в следствие на преживяната болка е за мазохистите, а идеята че живота ни е  такъв, какъвто ние избираме да си го направим е за наивници, които са на ръба на лудостта или са се преселили в моралната пустиня на битието си? Продължавам да се възхищавам на изкуството на екзистенциалистите , които могат да създадат ценност от всичко, което животът им предложи. В реалното ни ежедневие, проблемът ни не е в това да не допускаме грешки, а в умението ни да извличаме ползи от тях. Давам си сметка, че има ситуации в живота ни, които няма как да променим и реално нищо не зависи от волята ни. Но дори и в тези моменти на безизходица ние можем да трансформираме личното си отношение към случващото се с нас. Едва ли има човек на тази земя, който предпочита да страда, вместо да се радва на живота. Но за да можем да сме пълноценни в радостта си, трябва да променим негативната си нагласа към трудностите , които идват за да ни дадат поредния си урок. И колкото по-знаещи и можещи ставаме, толкова повече ще се изправяме пред нерешимите проблеми на ежедневието си, защото в този живот аромата на щастието ни винаги е подсилен от спомена за болката, с която сме изстрадали всеки един щастлив миг в бъдещето си.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...