Психологът отговаря: Дъщеря ми, която е на 16 години, не се интересува...

Психологът отговаря: Дъщеря ми, която е на 16 години, не се интересува изобщо от…

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Дъщеря ми, която е на 16 години, не се интересува изобщо от мъже. Усещах още преди, че има влечение към момичетата не просто като приятелки. Много съм притеснена. Лекува ли се чрез някаква терапия според Вас такова състояние и как? 

Все по-често младите хора се опитват да ни провокират. Много рядко между две поколения в семейството може да има разбирателство и хармония. И ако навремето единствения начин да се противопоставим на остарелите разбирания на родителите си беше да нарушим вечерния час, то днес изкушенията на тийнейджърите сe простират в много по-голям спектър.

Макар и да живеем в демократично общество, нашите непорасли деца все повече се чувстват ограничени от опеката на своите родители, те се нуждаят от подкрепа и разбиране и в същото време от много свобода. Твърде млади и без опит, изпитващи страх от отхвърляне и неодобрение, нашите наследници все по-рядко споделят своите най-интимни копнежи с родителите си, като за сметка на това все по-често търсят подкрепата и одобрението на своите връстници. Така съвместно с тях, те откриват все по ефективни начини да демонстрират безсилието на старото поколение чрез, цигари, наркотици, авангардни прически и екстравагантен секс. И войната започва. Сякаш един родител е склонен да преглътне всяка една прищявка на своето дете, но не и неговата алтернативна сексуална ориентация. Тук разочарованието е двойно защото става дума не само за поведението на палавия тийнейджър, а за факторите, които са довели до неговите отклонения и тук родителите са по-склонни да обвиняват най-вече себе си за липсата на достатъчно добро възпитание. Разбира се в такива моменти самосъжалението и самообвиненията са напълно безпочвени, тъй като до този момент няма научни доказателства в световен план, че определен модел на възпитание може да доведе до хомосексуална ориентация. Нещо повече, младите хора в процеса на своето развитие сами решават да експериментират с различни стилове на еротично поведение с идеята да открият за себе си, това което най-много им допада. Една част от юношите в ранната зрялост избират да имат еротични преживявания с представители и на двата пола или пък от чувство за сигурност, предпочитат да се фокусират само към партньори от същия пол. Но тъй като нищо в този свят не е статично, след време този тип поведение може да претърпи промяна.

Развитието на половата ориентация е дълъг процес, който според учените завършва в началото на двадесетте години. Това е възрастта в която децата влизат в т.н възрастова и психическа зрелост. Преди завършването на този период е несериозно да се твърди каква е сексуалността на изграждащата се личност. Дори и да има белези на „ различност“, родителите са тези, които трябва да проявят разбиране и приемане. Твърде вероятно е в случай като вашия да става въпрос не за „влечение към момичетата“, а за по-лична любезност между приятелки, които се подкрепят в трудни ситуации. В тези ситуации е най-добре да се запази спокойствие и да се създаде семейна среда, в която детето не се упреква и наказва. Вашите страхове биха могли да създадат излишно напрежение в отношенията ви с подрастващата ви дъщеря. Излишни са и наказанията, които биха могли да задълбочат процеса на враждуване между родители и деца. Това, че един човек е с различно мислене или различна сексуална ориентация не го прави по-малко добър или по-лош от другите. Но това все пак е вашето дете и то не бива да се чувства като престъпник в собственото си семейство, заради предпочитанията които е имало смелостта да изрази.

Добре е да знаем, че човек не избира сам сексуалната си ориентация и е неморално да го виним за това или да се опитваме, чрез грубо вмешателство в личния му живот да го променяме. Света никога не е само черен или само бял. Не е редно да делим хората на хомосексуални или на хетеросексуални, на лоши и добри още по-повече когато става въпрос за собствените ни деца. Нека да се опитаме да запазим емоционалната си близост с децата си без да им поставяме етикети или диагнози. В различния начин на поведение със своите връстници, децата вероятно се опитват да трасират по-различни начини на общуване със своите родители. Начини който поставят децата ни в позиция на хора, които искат да бъдат приемани като възрастни. И нека да си даваме сметка като родители, че ако откажем да приемем динамичните промени в живота им, трудно ще можем да останем за дълго време близко до тях.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...