Психологът отговаря: Не можем да упрекваме децата си за изборите, които правят...

Психологът отговаря: Не можем да упрекваме децата си за изборите, които правят в живота си

В рубриката на Burgascity.com, психотерапевтката и семеен консултант Катя Пенева отговаря на въпроси на читатели. Своите запитвания към нея, както и актуални теми, към които имате интерес, можете да изпращате на ka.peneva@abv.bg. 

Лятото свърши и любимите ни щъркели отлетяха на юг. Също като тях в съвремието ни все повече млади хора планират бъдещето си извън пределите на страната. Както птиците, така и хората търсят по-добри условия за живот, по-добър климат, по-богати материални ресурси.

По подразбиране приемаме, че емиграцията е следствие от настъпването на отрицателни промени в живота. Някои крайни мнения на специалисти твърдят, че българите не просто емигрират, те се евакуират от лошите условия в страната. Младите ни хора били дотолкова отчаяни от липсата на промени и възможности за реализация, че едва изчаквали да се дипломират за да напуснат родината ни. Не бих могла да подкрепя това твърдение. България е една от добрите за живеене страни, които дават достатъчно свобода на своите граждани да се придвижват според своите предпочитания без това да им струва твърде скъпо.

Според едно ново изследване, българите, заминали да живеят в чужбина, са малко над 1,1 милиона и най-вероятно този брой ще се увеличава. За разлика от периода на социализма, когато да си емигрант беше равносилно на престъпление, в днешно време границите на света са отворени и хората могат свободно да се придвижват, без това да представлява проблем за някого. Младите ни хора са освободени от догмите на миналото и не приемат „емиграцията“, като стигма или вид спасение. За тях тя може да бъде начин да преодолеят личните си ограничения. Да намерят своите места под слънцето и да преоткрият себе си по нови начини. В това понятие те по-скоро влагат усещанията си за свобода, за личен избор и най-вече са склони да открият вълнуващи преживявания, които могат да им донесат много повече от материални облаги. Някои от тях вече са успели да се реализират в България и търсят още по-големи височини в странство.  Младежите, които имат страстта „да колекционират светове“ и да рушат граници, са личности, които търсят своята идентичност в различни култури и градят мостове към овладяването на нови знания, преодолявайки „другостта“ си с цената на несравними трудности.

Понякога ни е много тъжно, когато децата ни отлитат от нас, но това е възможно най-здравословното поведение за техния личен живот. Като че ли това е единствения начин да се измъкнат от влиянието на свръхпротектиращите ги или прекалено обгрижващи родители и да навлязат достойно в своята зрялост, като поемат живота си в свои ръце.

Възрастта на младежите в модерната епоха се характеризира с решения, които определят по-нататъшния житейски път на индивида. Мярата на свободата е именно в полето на избор и възможността на младите да го осъществяват. Човек трудно може да избере родителите си, но за това пък е напълно свободен да избира мястото си на живот и сам да определя правилата си на съществуване.

Не възхвалявам процеса на емиграция, но не мога и да го осъждам. И аз като родител на пълнолетно дете реших, че всеки има право да търси пътя си далече от ограниченията на родителските парадигми.

Не можем да упрекваме децата си за изборите, които правят в живота си. Те не делят света на

„източен“ и „ западен“. Не мислят в категорията „заминавам завинаги“ или „връщам се завинаги“, а най-често избират да са „тук“, на мястото където се чувстват най-добре. Свободата на придвижване дава възможност и на самата България да бъде забелязана като място за реализация на хора от други страни. Начин да се регулира икономическия ни пазар и възможност работодателите да предложат по-високи заплати на своите служители и работници. Но е редно да гледаме на всеки човек не само като на икономически ресурс, но и като на духовен потенциал. Излишно е да заблуждаваме младите хора, като им създаваме нереалистични представи за материален просперитет и духовен лукс извън пределите на родината ни. Нещо повече, ако човек има уменията да се реализира в чужбина, то той не би имал проблем да направи и същото и в България. Икономическата емиграция е по-скоро начин за търсене на възможности за по-висок материален стандарт извън пределите на страната. Ако човек има повече доверие в себе си и вярва в личния си потенциал, той би могъл да разшири първо вътрешното си пространство, като си създаде духовен комфорт, който да му даде свободата и спокойствието да се реализира на родното си място. Чувството ни за семейност, корените ни, удобният вятър са само части от усещането ни за принадлежност и това не е никак малко.

Казват, че домът не е там където си се родил, а там където  сам си избрал да създадеш свое семейство и си родил и отгледал децата си. Какво по-хубаво би могло да бъде от това да можеш и да се радваш на своите внуци не в странство, а в родината на своите деди.

Психотерапевт и семеен консултант Катя Пенева

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...