Парата на „Тройката“ сред най-големите градски атракции в България

Парата на „Тройката“ сред най-големите градски атракции в България

Фонтаните често стават символи на града, в който са издигнати. Някои от най-прочутите, като „Треви“ в Рим, са великолепни скулптурни творби. През лятото пръскащите високо водни струи освежават и разхлаждат въздуха. Ако не бъдат спрени през зимата, замръзналата вода образува красиви форми.

„Лирата на Орфей“ – гордостта на Кърджали

Кърджали заслужава своите символи. Те са знаци – за култура, за история, за бъдеще. Особено привлекателни за жителите и гостите на града са фонтаните. През 2006-а бе открита монументалната пластика „Лирата на Орфей“. Тя е дело на скулптора Зиятин Нуриев и е разположена на кръговото до автогара „21 век“. Фундаментът е висок 9 и е широк 14 метра, изработен е от неръждаем метал. Идеята по струните на „Лирата“ да се стича вода, символизира връзката с вечната река Арда, на чиито брегове е разположен Кърджали – Градът на слънцето.

Монументалната пластика е на място, където се срещат четири пътя и се сливат в кръг – а това означава безкрайност. Композицията съчетава по неповторим начин шепота на водата на Арда, лъкатушещите родопски пътища, зеленото на Родопа планина и небесната светлина. Внушението на абстрактната пластика е различно за всеки. Тя е и символ на гостоприемството на родопчани и врата към света.

Фонтанът в градинката пред Дома на културата е едно от предпочитани места за срещи и отдих на кърджалийци. Той е изграден преди няколко десетилетия, а преди 7-8 години бе изцяло реновиран. Фонтанът е на всички картички и албуми за Кърджали.

В летните жеги пък всички се събират в новия парк „Арпезос-Север“. Алеите са изпълнени с хора, търсещи прохлада край цветните фонтани. Оформени са красиви алеи, поставени са пейки и беседки, всички ползват безжичен интернет. Парк „Арпезос Север“ е разположен на мястото на старите казарми на площ от 130 декара.

И Ардино изкушава с централния си парк. Рядко срещаното растение родопски силивряк украсява кръгъл фонтан, който в съчетание със светлинни ефекти през нощта, е сред атракциите на градчето.
Родопският силивряк е многогодишно растение с тъмнозелени назъбени листа. Цветовете му са виолетови и издържа много време на суша. Расте само в Родопите – в пещери, край водопади и реки. Смята се, че Орфей, който освен музикант е бил и лечител, го е използвал. Оттам идва и другото име на растението „Орфеевото цвете“.

В науката родопският силивряк е познат от 1834 година. Учените са установили лечебните свойства на силивряка, както и факта, че може да остане жив повече от 30 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване „възкръсва“. Не случайно той е от съставките на Тибетския чай на младостта.
Фонтанът в обновения парк на Крумовград е истинска прелест. Градската градина, където се намира каскадата, е с обновени алеи, с арка откъм основната пътна артерия, с лятна естрада, детска площадка и фитнес на открито.

В Благоевград ги платили с домати от Петрич

Градският център на Благоевград държи първенството по строителство с най-широк размах. Дължи го на посрещането на Дипломатическия корпус през 1987 година. Един от най-атрактивните обекти тук са фонтаните. Те са пред сградата на общината и в подлеза пред Американския университет. По онова време първи секретар на ОК на БКП е Лазар Причкапов, един от най-доверените хора на Тодор Живков, чиято слабост е строителството. Причкапов успява да договори отпускане на близо 200 милиона лева за цялостно обновяване на града. Тук са командировани стотици работници от цялаат страна. В строителната епопея се включва всеки, независимо от професията си. Обектите денонощно се наобикалят от Причкапов, който изкъсо следи работата.

„Проектът и строителството на фонтаните са на западногерманска фирма. Тя направи доставката на всички материали и ги монтира. Професионалисти във всяко отношение. Но имаше голям проблем с плащането на немците. По договор те искаха германски марки. А Окръжният народен съвет нито имаше толкова пари, нито имаше валута“, спомня си Лазар Причкапов, който от 2002 до 2007-а бе и кмет на Благоевград. Наложило се да търси начин да осигури немска валута. Срещнал се с петричанина Атанас Ашминов, който ръководел държавно стопанско предприятие „Младост“. Той изнесъл дрехи и костюми в чужбина и помогнал с валута на местната власт. Същото сторил друг петричанин – Димитър Мазнейков, началник на

Промишлено-аграрен комплекс „Беласица“. Износът на домати, краставици и чушки също допринесъл за попълване на сметката на германската фирма с марки. „Помощ получих и от Димитър Ядков, който бе шеф на „Булгартабак“. Но най-сериозно рамо за вдигането на фонтаните дадоха двамата петричани. Затова за мен благоевградските фонтани са и петрички“, каза още Лазар Причкапов.

2000 цвята във Варна

Във Варна е най-големият и най-хубав фонтан, призна на официалното му откриване в Деня на града „Свето Успение Богородично“ премиерът Бойко Борисов. Той дойде с министъра на транспорта Ивайло Московски и колегата му в спорта Красен Кралев. Малки и големи се снимаха с Борисов на фона на най-високия воден стълб, който стига 41 метра нагоре. Гръмнаха пищни фойерверки и огънят се сля с водата в зрелищна цветна феерия. Още през нощта Бойко Борисов пусна на страницата си във Фейсбук фотосите и написа „Честит празник, Варна!“. На другия ден вестник „Марица“ написа ревниво: „Бойко откри фонтана във Варна! А в Пловдив не дойде!“
Новият символ на града е уникално съоръжение, което е част от европроекта за естетизация и модернизация на центъра.

Водната атракция е с над 2000 цветни комбинации. Пее 8 любими хита, като община Варна подготвя конкурс за авторска мелодия на фонтана. 180 кубика оборотна вода се завъртат в красиви танцуващи цветни струи, благодарение на 52 помпи, 300 дюзи, 400 прожектора и 30 километра кабели в мраморния басейн. Металната конструкция на съоръжението тежи 8500 килограма.

На откриването на водното чудо площад „Независимост“ беше препълнен. Някои го сравниха с танцуващите фонтани на Белажио в Лас Вегас.

Малчугани се крият в мъглата от капки в Бургас

Новият фонтан в центъра на Бургас докарва лондонско време на площад „Тройката“.
Авангардното съоръжение бълва истинска мъгла, която потопява целия център. Атракционът е невероятна забава за малчуганите, които използват мъглите за игри на криеница. Туристите пък се редят на опашка с фотоапарати за уникална снимка пред пръскащите мъгла фонтани. Ефектът е постигнат чрез сух фонтан с дюзи за водни струи, мъгла и светлинни ефекти. Концепцията предвижда през зимния период леглото на сухия фонтан да може да се използва за ледена пързалка със синтетичен лед. Атракционната зона е изградена от полирани и термолющени гранитни плочи, които оформят кръг в средата на фонтана и създават опарт ефект.

Сред мъглата в центъра има и обикновен струен фонтан, който възпроизвежда стилизиран вид морска вълна. Изграден е от нарастващи по големина сегменти, изработени от светъл и тъмен полиран гранит, всеки от които е снабден с плоска дюза. Водните струи, изтичащи от дюзите, допълват оптически сегментите до полукръг и се изливат в наклонено корито, облицовано с пясъчно жълт гранит. Фонтанът е изпълнен с допълващо ефекта му декоративно нощно осветление непосредствено под всяка водна струя.

В Разград има близнаци на манекена Пис

Две пишкащи момченца украсили шадравана в центъра на Разград преди половин век. След като изчезнали от там в последното десетилетие, бяха монтирани повторно върху обновения водоскок миналата седмица. Бронзовата статуетка, която е емблематична за Разград, била изработена в средата на предишното столетие от трима разградски художници, завършили живопис и скулптура в Италия. В началото на 50-те години градските власти поръчали художествената украса за новостроящия се шадраван. Местните ваятели решили да направят реплика на брюкселската скулптура с пикаещия манекен Пис.

За модел те избрали 5-годишния Атанас Янакиев, син на прочутия разградски коафьор Янаки Лазаров и съпругата му Райна, майсторка на перуки. Наско позирал в ателието на художниците Димитър Арнаудов, Коста Петров и Георги Йорданов. Моделът бил един, но авторският колектив решил склуптурната композиция да бъде съставена от двама пикльовци. Бронзовият дует обаче не се харесал на комунистическите управници и те отхвърлили проекта. Повече от 10 години статуята с двете момченца се търкаляла в мазето на художествената работилница.

В началото на 60-те години обаче Разград бил обявен за окръжен център и местните управници започнали да го разкрасяват в съответствие с новите му функции. Те се сетили за захвърлената скулптура и разрешили тя да бъде монтирана върху шадравана на най-стария градски площад.

В началото на ХХI век по неясни причини бронзовите статуетки бяха отвинтени от постамента им и отнесени някъде. Големият ремонт на градския център, който тече в Разград в момента, стана повод малките пикльовци да възкръснат за нов живот. Реновирана, бронзовата скулптура вече е монтирана върху обновения шадраван, а пробното пускане на водоскока предстои в края на август.

Керамик от Португалия украси Перник

Три скулптурни композиции украсяват ремонтираните шадравани пред сградата на общината в Перник. Те са подарък за перничани от керамика Николай Амзов, който от години живее и твори в Португалия, но е от Перник. Монументалните декоративни творби са цвете, яйце и сфера, покрити с пъстри мозайки от цветни стъкълца в колорита на българския фолклор. Стилизирани, те съдържат посланията на модерното, мистичното, миналото, бъдещето, традициите и артистичното, обяснява авторът, който сам ги монтира още за празника на детето – 1 юни, преди да бъде завършено обновяването на трите шадравана.

„Щастлив съм, че община Перник ми предостави възможността за красива моя следа в родния град. Тук заслужават да живеят в красива среда. От стар пернишки род съм, познавам града, познавам прахта, калта и вагонетките преди години и се радвам на хубавото с послание за добро“, коментира творецът. Преди време от името на България Николай Амзов направи дарение на португалската столица. На булевард „България“ в Лисабон се извисява 12-метров негов монумент.

Лют спор в Монтана

Фонтанът на площад „Жеравица“ в Монтана е изграден още преди 1989-та. Водните му струи носят екзотика и красота. Край тях се срещат десетки хора в летните жеги. Общината в града обаче влезе в лют спор с държавното дружество „Напоителни системи“ – заради цената на водата на площад „Жеравица“. Дълги години кметството плащаше всеки 12 месеца по 38 000 лева. Водата е докарана от язовир „Огоста“, в който по всяко време има по над 300 милиона кубически метра вода, които не се използват за нищо. „Напоителни системи“ поискаха ново изчисление на изразходваните количества, според което цената за година можеше да достигне 700 000 лева. Общината се отказа от язовирната вода и изгради собствена система за захранване на фонтана от стария водоизточник на града „Извора“. За нея от бюджета са отделени 60 000.

В Пловдив пеят симфонии

Пеещите фонтани в Цар-Симеоновата градина са сред най-големите атракции на Пловдив, след като бяха пуснати на 22 май тази година след дълъг ремонт. Те са разположени върху 6 дка площ, а струите им се изстрелват до 20 метра височина. Мелодиите, които звучат от водното съоръжение, са предимно класически. Фонтаните пеят всеки четвъртък, петък и събота. Откриването им бе съпроводено с впечатляващо шоу от фойерверки, музика и светлини. С пускането на водната атракция Цар-Симеоновата градина се доближи до автентичния си образ от 1892 г., когато е създадена от швейцарския архитект Люсиен Шевалас по случай Първото българско земеделско-промишлено изложение. Фонтаните обаче вече са съоръжени със съвсем нов и модерен мултимедиен аудио-видеоспектакъл. Водното шоу от звук и светлина е по технология на канадската компания „Кристъл“, която е сред световните лидери в тази област.

Възвърната е пейзажната форма на езерото с полегати брегове. Водният хоризонт е вдигнат на нивото на градината, а дълбочината е намалена на 60-80 см. Оформена е обиколна пешеходна алея.
На мястото на източните бетонови трибуни е възстановена някогашната чешма с пергола с озеленяване. В оригиналния си вид възкръсна и шедьовърът на италианския скулптор Арнолдо Дзоки – фонтанът „Деметра“. Фигурата на богинята, изпълнена по специфична технология в края на ХIХ век – лят чугун, беше в трагично състояние, с повсеместна корозия и липсващи детайли.

Реставратори възстановиха всички елементи, които през годините са били унищожени или откраднати. Интересът към фонтаните в Пловдив е невероятен. Само за първите пет дни от откриването им ги посетиха повече от 100 000 местни жители и туристи. „Пеещите фонтани“ и Цар-Симеоновата градина присъстват вече задължително в маршрутите на екскурзоводите на туроператорите редом с Римския стадион и Стария град.

Източник: „Стандарт“

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...