На 8 февруари 1725 г. умира цар Петър Велики

На 8 февруари 1725 г. умира цар Петър Велики

uainfo.org

Петър I Алексеевич е последният цар на Руското царство (1682 – 1721) и първият император на Руската империя от династията Романови. До 1696 г. формално управлява заедно със своя полубрат Иван V. Петър Велики провежда политика на модернизация на руската държава, а териториалното разширение по негово време я превръща в една от основните европейски сили. Затова е наричан още Петър Велики (Пётр Великий).

Още като дете Петър поразявал хората със своето красиво и будно лице и фигура. Със своята висок ръст над 200 см (6 фута 7 дюйма) – той се издигал над тълпата с цяла глава. В същото време при такъв висок ръст, той носел обувки 38 размер.

Околните се плашели от силни конвулсивни спазми на лицето му, особено в гняв и душевни вълнения. Тези конвулсивни движения съвременници отдават на стрес, изпитан като дете по време на бунта на стрелците в Москва или на опит за отравяне от страна на царица София.

По време на пътувания в чужбина, Петър I плашел изтънчените аристократи с грубоватите си маниери и простоват нрав. Ето как описва хановерската курфюрстина София Петър:

Царят е висок, има прекрасни черти на лицето и благородна осанка; притежава голяма бързина на ума, отговорите му са бързи и верни. Но с всички добродетели, които му е дала природата, желателно би било, в него да има по-малко грубост. Този владетел е много добър и едновременно много лош човек…Ако би получил по-добро възпитание, от него би станал съвършен човек, тъй като има много достойнства и необикновен ум“.

Петър Алексеевич прекарва няколко години в предградията на Москва, обграден от приятели от болярските среди. Той експериментира с корабостроене на езерото Плешчеево при Переславъл Залески, като построените няколко кораба се използват за военни игри. Младият Петър учи основите на западната военна наука от европейски войници и авантюристи, които живеят в Чуждестранно селище близо до Москва. Най-влиятелните му чуждестранни приятели са шотландецът Патрик Гордън, швейцарецът Франц Лефорт и нидерландеца Франц Тимерман. Опитвайки се да го подтикне към по-улегнал живот, през 1689 г. майка му урежда женитбата му с Евдокия Лопухина. Бракът на двамата се проваля и през 1699 г. Петър изпраща жена си в манастир.

През лятото на 1689 г. Петър и поддръжниците му планират да отстранят от регентството София, чиито позиции са отслабени от две неуспешни войни с Кримското ханство. Когато научава за това, тя започва да подготвя нов бунт на стрелците, но Петър е предупреден и успява да я отстрани и да я изпрати в манастир. Въпреки успеха си, той не получава реален контрол върху управлението, като мястото на регент е заето от майка му Наталия Наришкина. Едва след нейната смърт през 1694 г. той става напълно независим. След смъртта на Иван V през 1696 Петър I става и формално единствен владетел на Русия.

За да засили позициите на Русия, Петър се стреми да установи стабилен излаз на море. Приоритет на Петър I през първите години на царуването му е продължението на войната с Кримското ханство.

В началото на управлението му единственото руско морско пристанище е Архангелск на Баренцово море, което е недостъпно през зимата. Крайбрежието на Балтийско море на север се контролира от Швеция, а на Черно море на юг – от Кримското ханство, васално на Османската империя. От 16 век Московска Русия води борба с кримските и ногайските татари за притежанието на обширните крайбрежни земи на Черно и Азовско море. В хода на тази борба, Русия се сблъсква с Османската империя. Един от опорните военни пунктове на тези земи е турската крепост Азов, разположена при вливането на река Дон в Азовско море.

Първият Азовски поход, започнат през пролетта на 1695 г., завършва неуспешно през септември същата година, поради липсата на флот и неспособността на руската армия да води действия далече от базите за снабдяване. През есента на 1695 г. започва подготовка за нов поход. Във Воронеж се разгръща строителство на гребна руска флотилия. Тя е построена за кратко време и включва различни съдове, начело с 36-оръдейния кораб „Апостол Петър“. През май 1696 г., 40-хилядна руска армия, под командването на генералисимус Алексей Шеин отново обсажда Азов, но този път руската флотилия блокира крепостта откъм морето. Петър I участва в обсадата, под званието капитан на галера. Недочаквайки щурм, на 19 юли 1696 г. крепостта се предава. Така е открит първия излаз на Русия в южните морета.

В резултат на Азовските походи, освен падането на Азов, През 1698 г. започва и строителството на пристанището Таганрог (първата руска военноморска база). Все пак на Петър не се удава да получи излаз към Черно море през Керченския пролив – проливът остава под контрола на Османската империя. Силите на Русия все още не достигат за война с Турция, както и за създаването на пълноценен морски флот.

За финансирането на строителството на флот са въведени нови данъци: земевладелците са обединени в т. нар. кумпанства по 10 хиляди двора, всяко от които е длъжно да построи кораб със свои пари. По това време се появяват първите признаци на недоволство от действията на Петър. Разкрит е заговора на Иван Циклер, опитал се да организира въстание на стрелците. През лятото на 1699 г. първият голям руски кораб (46-оръдейния „Крепост“) отвежда руския посланик в Константинопол за преговори за мир. Самото наличие на такъв голям руски кораб в Черно море склонява султана към сключването на мир през юли 1700 г. – мир, който оставя крепостта Азов на Русия.

За строителството на флота и реорганизацията на армията, Петър е принуден да наеме чуждестранни специалисти. Със завършването на Азовските походи, той решава да изпрати на обучение в чужбина млади дворяни, а скоро и сам се отправя на първото си пътешествие в Европа.

 Великото пратеничество 

През март 1697 г. Петър заминава инкогнито през Шведска Ливония за Западна Европа в състава на голяма руска делегация („Велико пратеничество“), чиято цел е да търси съюзници във войната срещу Османската империя. За велики пратеници са назначени генерал-адмирал Франц Лефорт, генерал Фьодор Головин, началникът на Посолския приказПрокофий Возницин. В пратеничеството влизат общо 250 души, сред които, под името на уредника от Преображенския полк Петър Михайлов, е и самия цар Петър I. Делегацията не постига особен успех, тъй като повечето европейски държави са ангажирани в приготовления за война. Въпреки това, Петър използва пътуването си във Франция, Нидерландия, Свещената Римска империя и Англия, за да се запознае със западната култура и технологии. Посещава Рига, Кьонигсберг, Бранденбург, Холандия, Англия, Австрия, набелязана е визита във Венеция и при римския папа. Освен преговорите, Петър отделя много време за изучаването на корабостроене, военно дело и други науки – изучава корабостроене в Лондон, Амстердам и Зандам, и артилерия в Кьонигсберг. В Англия посещава леярски завод, Арсенала, парламента, Оксфордския университет, Гринуичката обсерватория и Монетния двор, надзорник на който по това време е Исак Нютон. Със съдействието на Николас Витсен, кмет на Амстердам, в продължение на четири месеца участва в строежа на голям кораб на Нидерландската източноиндийска компания, наречен в негова чест „Петър и Павел“.

Великото посланичество не постига главната си цел: да създаде коалиция против Османската империя, поради подготовката на редица европейски държави за Войната за испанското наследство (1701—14 г.). Все пак, благодарение на тази война, се оформят благоприятните условия за борбата на Русия за Балтийско море. По такъв начин, се извършва преориентацията на външната политика на Русия от юг на север. Посланичеството обаче успява да наеме няколкостотин обучени специалисти, главно строители, корабостроители и моряци (сред тях и вицеадмирал Корнелис Крьойс), които заминават за Русия, а също и закупува военно и друго оборудване. През 1698 г. Петър прекъсва пътуването си заради започналия бунт на стрелците в Москва.

През юли 1698 г. Великото посланичество е прекъснато от известието за нов стрелецки метеж в Москва, който е потушен още преди връщането на Петър. След прибирането на царя в Москва (25 август), започват разпити и мъчения, в резултат на които на смърт са осъдени около 800 стрелци (осъдени при потушаването на бунта), а впоследствие – още няколко хиляди, до пролетта на 1699 г.

Царица София е подстригана за монахиня, под името Сузана и изпратена в Новодевичия манастир, където прекарва остатъка от живота си. Същата участ достига и жената на Петър – Евдокия Лопухина, която със сила е изпратена в Суздалския манастир, дори въпреки волята на духовенството.

За 15 месеца в чужбина, при пътуването си на Запад, Петър е впечатлен от някои западноевропейски обичаи, които намира за превъзхождащи руските традиции. Той нарежда на всички свои служители и придворни да обръснат брадите си и да носят западноевропейско облекло. Отказалите да го направят трябва да плащат годишен данък. През 1699 г., той заменя традиционния календар, при който годините се броят от Сътворението и започват на 1 септември, с Юлианския календар. Приблизително по същото време повечето западноевропейски страни приемат Григорианския календар, поради което западноевропейският и руският календар остават различни до началото на 20 век.

След завръщането си на 25 август 1698 г., Петър започва мащабна преобразователна дейност, отначало – за промяна на признаците, отличаващи старославянския начин на живот от от западноевропейския. В Преображенския дворец, Петър започва веднага да реже брадите на велможите и на 29 август е издаден знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии“, забраняващ от 1 септември носенето на брада.

Петър I предприема бързи реформи, целящи да модернизират Русия. Силно повлиян от западноевропейските си съветници, той реорганизира армията по западен образец, мечтаейки да превърне Русия в морска сила. Среща значителна опозиция на политиката си, но грубо смазва всички прояви на неподчинение. След бунта на стрелците през 1698 г., когато над 1200 души са екзекутирани публично, Петър по подобен начин се справя и с бунтовете в Башкирия и Астрахан, както и с въстанието на Кондратий Булавин.

Последни години

През последните години от живота си Петър I продължава своите вътрешни реформи. На 22 октомври 1721 г., малко след сключването на мира с Швеция, той се обявява за „император на цяла Русия“. През 1722 г. Петър създава Таблица на чиновете, която определя нивата във военната и гражданска йерархия и остава в сила до 1917 г. Нейната цел е издигането в армията или администрацията да става не по произход, а по умения и заслуги. Променя и данъците, с цел да финансира войните и строителството на новата столица Санкт Петербург. Дотогавашните данъци върху земята и домакинствата са заменени от поголовен данък, който се заплаща и от крепостните селяни. Още през 1708 г. Петър I въвежда в употреба нов шрифт на кирилицата, по-близък до латиницата, поради което по-късно е обявяван за създател на руската писменост.

Той прави и някои преобразования в Руската православна църква. Още през 1700 г., след смъртта на патриарх Адриан, той отказва да посочи негов приемник. През 1721г. официално премахва длъжността патриарх и го заменя с десетчленен Свети синод оглавен от самия император.

Църковните, гражданските и военните реформи на Петър I срещат широка съпротива в страната. Някои консервативни религиозни кръгове дори го обявяват за Антихрист. Сред недоволните са много селяни, чието икономическо положение се влошава, казаците, чиято автономия е ограничена, старообрядците, подложени на преследвания, и други.

Всички синове на Петър умират преди него. Най-големият, Алексей Петрович, е измъчван и убит по заповед на баща си през 1718 г., след като се противопоставя на неговата политика и бяга в чужбина. Майката на Алексей Евдокия Лопухина също е наказана, като е съдена за прелюбодейство. Подобна е съдбата и на любовницата на Петър от младежките му години Анна Монс.

През 1722 г. Петър I дава на действащия монарх правото сам да определя наследника си, но самият той не успява да се възползва от него. През зимата на 1723 г. започва да страда от проблеми с пикочния мехур. През 1724 г. Петър коронясва втората си съпруга Екатерина за императрица, макар че той продължава да управлява реално страната. През лятото на същата година е опериран, но на следващата зима положението му отново се влошава и той умира на 8 февруари* 1725 г.

Източник: bg.wikipedia.org

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...