Марс във Водолей или как се става герой

Марс във Водолей или как се става герой

България Днес

Марс в знака Водолей  от 9/11/2016 до  19/12/2016

Сценарият е почти винаги един и същ

Нещо лошо застига нашият герой – баща му се разболява или е прокуден от дома и семейството си, за да намери вълшебният еликсир, или ще се конкурира с останалите си братя, за да докаже своите способности да управлява кралството.

Почти във всяка приказка или мит, героят трябвало да премине през определени предизвикателства по време на неговото пътуване. Всеки етап му носел нещо ново, развивал различни опитности и съзнателно израствал, развивайки качества, които му били необходими, за да оцелее по време на приключението. Така и всеки от нас, когато чуе призива на сърцето съзнателно или не жадува да се отправи на това пътуване, в което чрез различните препятствия ще разбере много повече за себе си, от това, което често пъти света навън се опитва да внуши. Пътуването може да се окаже едно провокативно приключение към истинските ни корени, към автентичността на природата ни.

Всеки човек си има своя лична приказка и мит

photo: fictionmachine.com
photo: fictionmachine.com

Ако ги открие, те ще му помагат да разпознае своите характерни черти, качества и особености и да го подкрепят по време на приключението. Свързващата нишка между всички теми в приказките, е мисията на героя да се пребори с различни демони и чудовища, за да освободи нещастната принцеса или девойка, или да намери съкровището скрито в пещерата на чудовището. По пътя си той ще се изправи пред най-големите си страхове, ще се разочарова от приятели и ще придобива нови. Точно тук нашият Аз тръгва на път, за да се изправи пред тези провокации.

Още от ранна възраст ни се налагат определени правила и норми, в които трябва да се съберем, за да отговорим на очакванията на средата. В страха си да не бъдем отхвърлени, по един или друг начин започваме да се вместваме в тези модели, а така потискаме една или друга страна от природата си и в повечето случаи започваме да играем определени роли, с които в зряла възраст почти се идентифицираме, забравяйки автентичните си корени. Но нашият Аз никога не бездейства, когато го пренебрегваме или отхвърляме той започва да се бунтува, изпращайки ни различни символични послания. Понякога разбираме тези послания, друг път си затваряме очите и ушите, защото живеем с усещането, че нямаме избор.

Нерядко различните здравословни проблеми са знак за някакво несъответствие и липса на хармония и разбирателство между нас и околните. Ние се опитваме да се справи със симптома, не разбирайки причината за настоящите ни проблеми. Колкото повече си затваряме очите, толкова повече рискуваме сами да си влошим състоянието. Но ако сме достатъчно честни и прозорливи, бихме могли да се вслушаме в тихия глас на душата, която ни нашепва, че повече не може да живеем така. Имаме потенциал и сме отговорни за това. Трябва да го развием и да го разгърнем, за да бъдем полезни както за себе си, така и за света.

Онова, което е добре за колектива е пагубно за уникалността на личността

Именно това е причината за страха да откликнем на призива на сърцето. Измисляме различни основателни и безлични причини, с които оправдаваме отказа си от това приключение. Живеем с някаква маска, която си мислим, че ни помага да оцелеем в света. Изграждаме персона, която ни дава чувство на сигурност и безопасност от критиката и морала на света. Но някъде дълбоко в себе си ридаем, крещим и негодуваме срещу решетките на тъмния затвор, в който сме се вкарали. Навън всичко изглежда хармонично, но вътре в нас се борим с депресията, тъгата и гнева, от това, че задушваме автентичното си Аз, за да се чувстват околните сигурни и комфортно около нас.

Когато обаче се вслушаме в призива на сърцето и събудим героя у нас, готов да се отправи на път, винаги живота ще ни помогне, изпращайки ни знаци за здравословните решения, ще ни срещне с ментори и помощници, които в трудни моменти ще ни покажат, че боговете не са забравили за нас. Да, ще трябва да преборим ламята, която пресича и възпрепятства пътя към истинското ни щастие. Тя е пазител на портала към собствения ни успех, провокирайки ни в тази борба да отключим интелигентността, изобретателността, волята и куража, които са заложени в истинския ни Аз.

Преборим ли я, ще установим колко силни, значими и талантливи можем да бъдем. Но в приказките изглежда много по-лесно отколкото в реалния живот. Там вадим меча и посичаме главите на змея. Но в реалния живот „главите на змея” винаги ни изправят пред най-големите ни страхове и някак си не става просто да ги посечем с меча. Защото всяка змейска глава ни изправя пред много дълбоки и силни чувства и емоции, с които Азът ни успешно или не трябва да се справя.

Когато се почувстваме потиснати или гневни, вероятно е знак, че е настъпил момента за нашето уникално пътуване.

photo: fictionmachine.com
photo: fictionmachine.com

Страхът е демонът, пред който трябва да се изправим, а той най-много ни парализира и не позволява да се отправим на приключение. Това са всички онези внушения и модели, които са натрапени отвън. Ние чувстваме нещо, което се разминава с очаквания на света отвън. Защото, за да рискуваме да бъдем себе си, означава да се противопоставим открито на всичко, което са изисквали от нас. Ами ако сгрешим, или пък нараним. Колкото повече сме обременени с роли и неадекватни модели, толкова страхът ще е по-голям да се разделим с тях. Защото те ни носят сигурност, но не разбираме, че тази сигурност е илюзорна.

Вината – е другият демон. Защо и пред кого се чувстваме виновни. Дали това са хора, общество, етнос, идеология или религиозни възгледи. Чувството за вина е една от най-опасните и трудни за съсичане от змейските глави. Възможно е с години да са ни вменявали това или онова и много трудно да преодолеем вината, която ще изпитаме ако „изневерим” на очакванията на околните, в случай, че дръзнем да бъдем такива каквито сме.

Наказанието – Кой и защо ще ме накаже? Нерядко, изпитвайки чувство за вина, един от фундаменталните ни страхове е, че ще бъдем наказани за сторената промяна. Ами ако това не се хареса на околните, на обществото или на социума, в който живеем. Това след себе си носи духовна парализа, която блокира желанието ни да извадим на светло онова, което ни тежи и не ни дава възможност да бъдем себе си. Но рядко си даваме сметка, че самото наказание е всъщност чувството за вина, което изпитваме и така се завъртаме в порочния кръг на манипулацията на околните.

Завистта – Кой и за какво завижда, на кого и за какво завиждам. Завистта е другото измерение, с което се сблъскваме, когато тръгнем по своя уникален път. Колективът не обича различните, защото те стават заплаха за неговата сигурност и цялостност. Когато решим да предприемем промяна за себе, това мигновено нарушава общия баланс на социума, в който живеем. Завистта се поражда у околните, защото сме посмели да се отделим и да нарушим правилата и съветите на околните, за да стъпим на своя собствен път. Винаги плащаме висока цена за бунта срещу закостенялото статукво, но в последствие удовлетворението от това, че сме намери истинския си Аз и призвание е автентично и изключително стимулиращо и прогресивно.

Изолацията и самотата – тези усещания често съпровождат пътя на героя, защото е дръзнал да бъде себе си. Но това не е онази насилствена самота, която е провокирана от неумението ни да общуваме или да се свързваме с околните. Това е самотата на героя, в която може да чуе вътрешния си глас, без да го смесва с колективните гласове. Това е изолация, която е необходима, когато се впуснем в приключението. Защото трябва да се научим да вярваме и да разчитаме на себе си. Най-добрият приятел и съветник живее в самите нас, но дълго време сме пренебрегвали неговите насоки и съвети, заради силния колективен глас.

Ако искаме да намерим автентичното у себе си ще се наложи да се изправим пред препятствия, ще трябва да разрешим различни загадки, с които всеки приказен герой трябва да открие правилния отговор, за да се сдобие с вълшебния предмет, който ще му помогне по време на неговото героично пътуване. Готови рецепти няма. В това пътуване, обаче можем да разпознаем нашия герой, с неговите трудности, премеждия, но и победи. Всяко израстване, осъзнаване, желание да се противопоставим на определени норми или очаквания на околните ще ни впусне наистина в едно опасно и самотно приключение, но всяко усилие винаги е възнаградено, било то и дори с усмивката и подкрепата на близки до нас хора. Освен враговете, пред които ще се изправим съдбата ще ни изпрати помощници и ментори, които ще ни бъдат като пътеводна светлина в лабиринта на психологическото ни или житейско пътуване.

ralisar.com

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...