Легенди за съкровището на Вълчан войвода, скрито в пещерите на Странджа

Легенди за съкровището на Вълчан войвода, скрито в пещерите на Странджа

Define İşaretleri

Никой не знае имало ли е такова и къде е скрито, но иманярите го търсят и до днес

Повече от два века из Странджа планина се носи легендата за несметно съкровище, заровено някъде там от Вълчан войвода. Никой не знае къде е заровено, но мнозина вярват, че съществува. Загадката не дава мира нито на историци, нито на иманярите от всички краища на България.

Великият хайдутин, който върлувал в Странджа, притежавал купища злато – говори народната легенда. Съкровищата си заровил на тайно място в планината и оставил за потомците си карта, на която е посочен трезорът. Вълчан натрупал богатството от нападения над османски и български чорбаджии.

Загадъчната карта сочеща къде е съкровището на Вълчан войвода
Загадъчната карта сочеща къде е съкровището на Вълчан войвода

Възрастните хора дори твърдят, че в тефтерчето на отец Марин – сподвижникът на Вълчан войвода, е описано подробно как и къде точно е заровено имането.

Загадъчната карта

За картата, указваща пътя към имането на Вълчан войвода, се носят легенди. Във вече споменатия дневник на поп мартин се казва, че огромното богатство е скрито в пещерата Общата Маара, намираща се над село Черни Осъм.

Свещеникът дори разкрива, че съществува и овнешка кожа, на която е начертана карта, показваща пътя до имането.

Най-търсената карта

Въпросната карта неслучайно е блян на иманярите от векове. Смята се, че е подписана от самият Вълчан войвода и отец Марин. На нея са начертани и точните указания на маршрута – тръгва се от Троянския манастир право нагоре, върви се срещу течението на река Черно Осъм и след около четири часа ходене се стига до Чаушов дол.

Точно над него, по залез слънце, високо на скалата е имало издялан четвъртит камък, за който са били нужни 250 души, за да го качат чак до там. Точно под него, на полянката, е имало засаден нарочно люляк, под който е била направена пътека.

Тази пътека отвеждала до тайна пещера, използвана още от латините, когато нахлули по тези земи.

Там било зазидано имането с дувар и камъни, а пътеката била пресечена, за да не може никой да открие богатството.

Естествено, тази легенда през годините е отвела хиляди търсачи на богатство до указаното място. Нито един от тях обаче не успял да открие така бленуваното съкровище.

Самата карта е само легенда, затова иманярите продължават да я търсят със същата упоритост, с която търсят и имането.

Легендите пък разказват, че златото на войводата се пази от три вещици, които го пазят скрито от хорските очи. А над него тежи проклятие, което дебне всеки, който се осмели да го потърси.

Говори се, че през 20-те години на XX век експедиция от Франция навлязла в тунелите, водещи към богатството и никога повече не се появила.

Близо 100 години преди Освобождението хайдутинът проводил свои хора при руския император. Пратениците казали на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил тонове злато, с които да плати свободата на България. На хората си заръчал да предадат, че имането ще стигне Русия веднага след войната, натоварено на влакови композиции. И до днес старите хора в Странджа предават от уста на уста невероятните

легенди за подвизите на Вълчан

„От баща ми знам, а той от неговия баща, че Вълчан войвода проводил хабер на руския цар. Казал, че е готов да плати цялото мурабе за войната – заплатите на войниците, пенсиите на вдовиците и децата и боеприпасите на солдатите. За жалост руският цар не се наел да започне война. Или не повярвал, че един хайдутин може да има такова имане“, разказва 80-годишният дядо Христо от странджанското село Стоилово.

Според преданието Вълчан изпращал много младежи да учат в чужбина и плащал издръжката им, за да има учени хора след Освобождението. Много места и местности се свързват с името му. Той умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си другар и съратник поп Мартин.

Името му е познато не само в Странджа, но и в Сакар, Централна и Източна Стара планина. Четата му върлувала дори и в Северна България. Живял в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век – време на отслабена централна власт и хаос в европейската част на тогавашната Османска империя. През тези смутни години са бродели не само хайдушки чети, създадени от онеправдани българи, но и разбойнически групи и кърджалийски орди, които опустошавали всичко по пътя си.

Родното място на хайдутина и до днес не е известно. Историците спорят за три различни селища в района на Малко Търново. В спора превес взема версията, че е роден в с. Делиево, на 5 км от Малко Търново, което днес вече не съществува. Най-ранните исторически извори свързват младите му години със селата Тагарево (днешно Вълчаново) и  Факия. Оттам произхожда и бащиният му род Бимбеловци, които са наследници на свирепия Момчил войвода, загинал през 1345 г в битка с турските войски. От същия род произлиза и прочутият Стефан Караджа.

Техният далечен роднина Вълчан наследил буйния им и непокорен нрав. Четата си събира, когато е само на 18 години. Страстна, но нещастна любов го накарала да грабне оръжие и да се опълчи на турските поробители.

Преди да поеме по хайдушките пътеки, Вълчан бил пастир и кротко пасял бащините овце край родното си село. По това време младежът залюбил хубавицата Рада, която била най-личната мома в селото. Решил да я поиска за жена от баща й. Щом изпратил сватовете обаче и се разчуло за бъдещия годеж, местният субашия скочил като попарен.

Турският началник отдавна бил хвърлил око на момата

и бързо се саморазправил с ухажора й. Той изпратил заптиета да приберат Вълчан в конака и наредил да го пребият жестоко. Заплашил го, че ако погледне още веднъж Рада, ще го убие. След това отвлякъл хубавицата и я взел за жена в конака си.

Тази любовна драма преобърнала живота на кроткия пастир. Вълчан бързо зарязал овчарлъка, твърдо решен да се опълчи на субашията насилник. Събрал няколко младежи, набавили си оръжие и хванали гората. Първата задача, която поставил на скромната си дружина, била да убият изедника, който му отмъкнал изгората.

Една нощ, въоръжени до зъби, младите хайдути го нападнали и го убили в дома му. После взели Рада със себе си. Малко след това обаче по дирите им тръгнала турска потеря. Започнало сражение и красивата мома била простреляна смъртоносно. След трагичната й смърт Вълчан изпаднал в ярост. Решил да мъсти наред за поруганата чест и за отнетия живот на любимата си.

Събрал още по-голяма чета и наредил наказателни акции срещу турски управници в цяла Странджа. Вземал главата на всеки друговерец, който дръзнел да безчинства в планината. Основното занимание обаче на дружината били обирите на султанските хазни. Легендата разказва, че Вълчан имал безценен помощник – турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до длъжност секретар на султана.

Той бил неговият ятак във вражеския лагер и го осведомявал за движението на хазните и за маршрутите на керваните. Щом получавал нужната информация, Вълчан завардвал проходите с другарите си и нападал от засада. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, пълни със злато. По-голямата част от плячката те скривали в тайни пещери, а за себе си оставяли само толкова, колкото да преживеят студените зими, които изкарвали обикновено в Цариград под пълна нелегалност.

Според една легенда султанът дотолкова се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари – махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал в немилост и заверата му с Вълчан била разкрита. За да спаси главата си,

ятакът избягал от Цариград посред нощ

преди да чуе смъртната си присъда. По пътя си обаче бил запленен от българско момиче и решил да го отвлече. Деяние, което Вълчан не прощавал и на най-близките си хора. Та смъртта застигнала Кара ага в лицето на Вълчан. Войводата не простил на приятеля си, че отвлякъл и насилил българската девойка, и го посякъл.

Народните предания описват легендарния хайдутин като висок и едър мъж с черна дълга коса и светли гълъбови очи, които пронизвали като стрели.

Повечето предания за несметното имане на Вълчан го „скриват“ в една или друга пещера из Странджа. Колкото легенди – толкова и иманяри. Търсенето му продължава вече 2 века. Легендите обаче си приличат по едно – във всички се твърди, че войводата криел богатството с помощта на преносвачи, които никога не разбирали къде се намира тайникът. Като откриели подходящо място за скривалище, хайдутинът и бандата му вземали със себе си дюлгери с инструменти, но ги водели дотам със завързани очи.

Приготвяли мястото, оставяли парите и отново със завързани очи ги връщали обратно. Цялата Вълчанова дружина била дала зловеща клетва да пази тайните места до гроб. Много иманяри вярват, че едно от главните скривалища е Снеженицата – гориста местност с голяма пещера в землището на с. Карадере, сега в Турция. Предполага се, че там са заровени владишка корона и златен кръст. За тях се предполага, че са принадлежали на гръцкия владика в Одрин, който бил убит, защото бил заподозрян от хайдутите, че е доносник на турците. Но никой не ги е намерил.

Наследниците на Вълчан войвода, които живеят в днешна Румъния, също са обикаляли из Странджа неведнъж, въоръжени със споменатата по-горе карта, но и те ударили на камък.

Съкровището на Вълчан войвода все още се търси на много места в страната – в Странджа, в Стара планина и къде ли още не. Една иманярска легенда гласи, че злато и скъпоценни накити Вълчан и хората му са заровили в морска пещера, до която се стига само след като се премине през тесни наводнени тунели. Друга  мълва твърди, че

части от съкровището пък били открити още преди 40 години

край устието на река Ропотамо. Според местните хора това се случило през далечната 1970 г. Тогава в Приморско пристигнал специално изпратен екип от БКП. Те се установили в града и седмици наред обикаляли с металотърсач гората около блатото Аркутино. Ровичкали и в района край залива Перла, а след това и край устието на река Ропотамо и Маслен нос. Разпитвали местните хора надълго и нашироко какво са чували за имането на легендарния хайдутин.

Стигнали и до местния рибар бай Яни. В онези години Яни разказвал на мнозина, че лично се познавал с участник в заравянето на хайдушкото съкровище в района – един от най-близките съратници на Вълчан войвода. Рибарят се кълнял, че още когато бил дете, някогашен хайдутин, вече в преклонна възраст, му разкрил тайната.

Четникът спазил клетвата да не издава точно място на имането, но описал местоположението. Повечето хора гледали с насмешка на историята му, но хората с металотърсача видимо се впечатлили. По тяхна молба той ги завел там, където мислел, че е тайникът. Още на следващия ден мистериозните иманяри изчезнали от Приморско, а бай Яни открил огромен трап на мястото, което посочил.

Източник: bg-voice.com/chudesa.net

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...