Катя Пенева-любовен психотерапевт: Мълчанието на наранената душа

Катя Пенева-любовен психотерапевт: Мълчанието на наранената душа

В света на мълчанието, в духовната му реалност. Едно защитено място в забързания ни свят, в което можеш да потърсиш лекарство за наранената си душа.

В границата на края. Почивка в канавката, в лечебната кал на нещастието се сприятеляваш с болката. Дни на безмълвие, в които се нуждаеш да чуеш собствената си душа. И сякаш времето спира. Криеш се от шума, от реалността на живота, която замъглява сетивата ти. Изключваш звука на телефона, отлагаш срещи, страниш от чужди емоции. Изолираш се за да се оставиш в мъдростта на зимния вятър, който те отнася отвъд собствените ти разочарования. Нощите обсебват с тъмнината си, размисли до ранни зори.

Човек се чувства преуморен от водовъртежа на времето, организмът има нужда от презареждане и обновление. Много сън и почивка за да се подготвиш за новия път към себе си. Едно много специално пътуване с изследователска цел, в което преповтаряме болката си за да я наизустим. Връщаме лентата на живота си достатъчно дълго на зад за изчислим загубите и победите си и да почистим камъните в настоящето.

Ще поемеш дълбоко дъх, сърцето ще забави своя ритъм за да чуе мъдростта на душата.Ще усетим полъха на безвремието, в което всяко събитие в живота ни има своя смисъл и носи своето послание. Ще влезем в земния храм на неръкотворния си живот, за да подредим отново всичко онова, което до този момент сме пренебрегвали. И в този храм, няма пропуснати възможности и пропиляно време, но всяко едно на пръв поглед „безсмислено“ обстоятелство останало да виси в миналото ни и очаква за да бъде възкресено в настоящето.

Както домовете ни, така и събитията които напояваме с емоции имат нужда да бъдат почистени, преосмислени през опита на времето.

В компанията на тишината търсим нова позитивна енергия, която е балсам за боледуващата ни душа в очакване на надежда за  по-добър път.

Разбира се всичко ново е свързано с неизвестното и ни създава усещане за хаос и несигурност. Но това е неизбежно защото след всеки край трябва да следва и различно начало. Необходимо е създаването на едно друго бъдеще, в което сме научили уроците си. Чувстваме се подготвени и знаещи за да преминем към нови срещи и взаимоотношения.

Но преди отново да се отправим на път в новата динамика на времето, трябва да сме по- убедени и по-сигурни в своите възможности, в уменията си да постигнем нещо много по-добро от всичко, което сме имали до сега и от всичко, което сме постигнали до тук. Защото ни очаква бъдещето, а то е пълно с нови изненади и приключения. Не знаеш какво ще стане, но си способен да рискуваш и трупаш нов опит. Това от своя страна е свързано с още по-голяма всеотдайност и уязвимост пред неизбежните предизвикателства на живота.

Убедена съм, че никой от нас не стои безучастен към „ съдбата си“ и към това, което предварително невидимите сили са му отредили. Всеки по свой начин търси да павира своя път и да създаде нови поносими очертания в живота си, в които ще може да продължи да създава едно оптимистично и щастливо за себе си бъдеще. Точно тази увереност придобита през опита ни дава сили да приемем собственото си несъвършенство, да бъдем открити и смирени, когато даваме всичко от себе си за да постигнем невъзможното щастие в живота си. И мисля точно това ни прави пълноценни, живи хора, които дори и в болката си могат да изпитат любов. Любов към миналото, в което са преплели своето несъвършенство, любов с която са родили страданието на настоящето си и вяра, в която ще вложат любов за да потърсят бъдеще. А в спокойствието на тишината ще дишаме дълбоко за да наситим душите си с кислород, и за да почувстваме изобилието на живота си. И един ден, когато отново някой спре дъха ни, да не изпитваме страдание, а наслада в която ще откриваме нов път

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...