Катя Пенева-любовен психотерапевт: Кажи ми, Ти вярваш ли в любовта…?

Катя Пенева-любовен психотерапевт: Кажи ми, Ти вярваш ли в любовта…?

Зимно слънце, кристално синьо море, небе което се оглежда във водната повърхност. Поредната ми разходка по брега, в която няма какво необичайно да се случи. Някъде в далечината се очертава самотен профил на млада жена. С всяка стъпка се приближавам до нея и си мисля за живота ни облечен в житейско, понякога студено синьо. Вглеждам в лицето й плачещо и мълчаливо, с очи които са потънали в безкрайния хоризонт. Поспирам се за миг за да прекъсна разговора й с безбрежната вечност.

-Зная колко много ви боли сега!- тя ме погледна и едва проговори.

-Вие вярвате ли в любовта?

Замълчах за миг, но като пълноводна река от сълзи думите ми прогониха терзанието на душите.

Живота си тече, връхлитат ни бури, урагани, сняг засипва пътя, парещо слънце пресушава телата ни, но когато сме влюбени, когато обичаме, времето сякаш спира огряло с любов дните ни. И няма наука, която да е обяснила това преживяване. Химичните и биологични реакции на организма, следват емоционалните преживявания на душата, която в определен миг се докосва от насладата на очакваната радост в погледа от срещата ни с друг. Неговите единствени и необикновени очи, дълбокия му смях и небето ти вече е станало с три тона по-синьо и ти е топло и щастливо, дори и ако земята е покрита с лед.  

Парис и Елена във великата обсада на древна Троя, Клеопатра и Марк Антоний, Ромео и Жулиета, Яворов и Лора. Изпепеляващи страсти, в които любовта побеждава смъртта. Темата е била актуална във всички човешки времена. Това е особено житейско състояние на духа, с което ще се срещат хората от всички епохи. Древна колкото самото човечество, еротична и сексуална, тази чрез която блудницата Шамхат превръща дивия и свиреп полузвяр Енкиду в разумен човек или приятелската любов, която ни помага  да преодолеем много изпитания. Изпепеляващите любовни страсти, са стигнали до нас през вековете, но сякаш трудно могат да бъдат допуснати в наранените ни от любов души. Оприличават чувството с болестно състояние на впримчване и нужда от присъствието на другия, склонност за оказване на помощ. Нещо повече от желание за привързаност и грижа, по скоро сливане, натрапчиви мисли, желание за хармония, която бликва в конкретен момент и ни държи в постоянно тревожно състояние. Много е красиво, но почти граничи с патология, в която американски учени откриват нездравословна зависимост. Нестихващо еротично желание, преувеличаване на положителните ни качества, липса на сън  и това според психиатрите е болест, чието лекуване практически е невъзможно! Защото любовта е тайнство, любовта е всеотдайност, любовта е единствена възможност да бъдем хора.

Мислите ми препускат трескаво в теорията, преосмислям собствените си любовни приключения с болезнен край за да бъда убедителна в това, което и не искам за миг да се съмнявам. Тогава си спомням за онази Библейската съвършена мяра на най-възвишеното чувство, в което когато нямаме любов нищо не ни ползва. Любовта към другия е дълготърпелива, не завижда и не се заяжда. Колкото и добре да умеем да говорим, да привличаме вниманието на хората, ако не носим любовта в душите си сме станали като мед, който звънти или кимвал, който дрънка. В любовта няма сметка, тя не руши, а изгражда живота.

Носим я вътре в себе си, а понякога с години я пазим в сърцето си за онзи любим човек, с който да я споделим. Цяла вечност и не самотата на дните ни, а онова празно емоционално пространство, в което липсва реалното човешко присъствие ни кара да се чувстваме нещастни, да плачем край морето и да търсим утехата на синия хоризонт. И сякаш единствено, надеждата ни остава, тя ни дава сили никога да не спираме да търсим. Защото ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено значение какво друго имаш.

Кажи ми, Ти вярваш ли в любовта…?

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...