Изгубеният свят – от Татяна Байкушева

Изгубеният свят – от Татяна Байкушева

Могат ли да бъдат срещнати китове в Черно море? Въпросът за повечето хора звучи налудничаво, но ако поровим в книгите- оказва се, че в нашето море китове е имало. Много отдавна обаче никой не ги е виждал.

Официалните научни данни сочат, че те са наблюдавани поне няколко пъти в края на миналия век. За единия от документираните случаи и до днес има свидетелство- скелет от ивичест кит, който е запазен.

Историята е следната: през 1880 година, гигантският бозайник излязъл от дълбините на морето край дървения пристан на тогава малкото селце Кабулети, разположено на двадесет и пет километра северно от Батуми- Грузия. Местните жители изплашени и с недоумение наблюдавали огромното туловище. Според хрониките, някой от тях дори напуснали жилищата си и избягали далеч от брега. Веднага бил уведомен царя, който след броени дни изпратил на проверка и на помощ свои войници. Те пристигнали добре въоръжени. Преценили, че “морското чудовище” е опасно и с точна стрелба бързо решили съдбата на “неканения гост”.

После на мястото дошли учените- както е известно, по онова време в Русия вече имало сериозна изследователска школа. След като разбрали, че са закъснели непоправимо в опита си да изучат уникалния за района вид, те се заели да съхранят поне скелета на оглозганото от диви животни тяло. Днес този скелет може да бъде видян в една от залите на природно – научния музей в Тбилиси.

Има данни, макар и не така достоверно подкрепени с доказателства, че през 1926, кит е виждан и в българските води на Черно море- в устието на река Камчия.

Коментарът на специалистите по повод на такава информация е, че гигантите са влизали от Атлантическия океан в Средиземно море през Гибралтар, изминавали са дългия път до Босфора и от там са навлизали в Черно море. Тогава трафикът на плавателни съдове в протока, разделящ Европа и Азия, бил далеч по- малък- в днешно време се счита на практика за невъзможно, огромните млекопитаещи да преминат през него. В Средиземно море има китове и до днес. Все по- малко. И това е лесно обяснимо- през него минава двадесет и пет процента от световния морски транспорт. Според изследвания на екологичната групировка WWF/ Adena, там годишно се изливат между 0,3 и 1,3 тона гориво, идващи от чистенето на резервоарите на корабите в открито море. Големите индустриални, земеделски и животновъдни центрове по крайбрежието му изхвърлят ежегодно по около 120 000 тона минерални масла, 12 000 тона токсични вещества, 100 тона живак, азотни и фосфорни торове, пестициди и още много химически замърсители.

Въпреки това, ентусиазирани изследователи изказват предположения, че през XXI век може отново да станем свидетели на подобен феномен, като среща с кит в пределите на Черно море. В защита на тезата си, те изтъкват вероятността, някой от огромните морските бозайници да е останал в дълбините отдавна. Соленият воден басейн е с площ от приблизително 423 хиляди квадратни километра. Обемът му е около 537 хиляди кубични километра. Максималната му дълбочина достига 2 245 метра. По- голямата част обаче е заета от сероводороден слой- само около десет процента от цялото количество вода е в кислородната зона. Така че мястото, оставащо за живите организми е ограничено.

Скептиците смятат за наивно да мислим, че в това относително малко пространство, някой от огромните бозайници би могъл “да се скрие” , т. е. да остане незабелязан от множеството уреди за наблюдение и незасечен от многобройните радари.

Средната продължителност на живота при китовете е 30- 50 години, така че дори и някой кит да е влязъл през Босфора преди няколко десетилетия, той едва ли е оцелял за дълго, коментират тези, които не са склонни да вярват на предположения за съществуването на китове в Черно море днес.

Едновременно с това обаче, трябва да имаме предвид, че далеч не всяко кътче от нашето море е изследвано и че видимостта на водите му е доста по- малка от тази в Средиземноморието и в океана.

И така- ако видите кит край брега на Созопол например, не се плашете. Но и преди да извикате, че сте го зърнали, първо се уверете, че пред погледа ви не стои просто крайбрежна скала.

Китовете не са единствените стряскащи с размерите си подводни обитатели, за които хрониките говорят. За присъствие на истински чудовища в Черно море разказват много статии, филми и …разбира се, рибарски истории. Слушайки тези разкази, в съзнанието ни изникват страшни картини, особено ако сме на морския бряг в безлунна нощ, наоколо няма много хора и някой рибар се кълне, че с очите си е виждал такъв “морски звяр”. Е, той няма да ви разкаже за страховити дракони с фантастични размери, но историята за няколкометрова риба, която завлича лодките на дъното, ще ви прозвучи не по- малко смразяващо. Тя най- вероятно ще се отнася за рибата, която местните хора наричат “оркинос”. Нейното съществуване вече се е превърнало в мит. Оказва се, че става дума за представител от вида на рибите тон, за които има сигурни данни, че допреди по- малко от сто години са били улавяни край бреговете на Несебър и Поморие. Те тежали по 200- 250 килограма. Когато през есента на 1920 година край Несебър била уловена една от последните такива риби, по- видните жители се събрали край пристанищния кей, за да си направят снимка за спомен с нея. Начина, по който са застанали- накипрени и усмихнати, доказва, че и за времето си този улов е бил нещо извънредно и уникално. Потомците на присъстващите в архивния фотос хора, днес с гордост разпознават на него своите дядовци, което за радост на хроникьорите, доказва автентичността на снимката. Днес атрактивният черно- бял кадър е размножен сред жителите на морския град и виси в рамки на стените в няколко ресторанта.

 

.10.2002 година- 102- килограмова моруна, уловена в морето на юг от Ахтопол, изложена на рибния щанд в магазин "МЕТРО" в Бургас. Снимка Татяна Байкушева

30.10.2002 година- 102- килограмова моруна, уловена в морето на юг от Ахтопол, изложена на рибния щанд в магазин “МЕТРО” в Бургас.
Снимка Татяна Байкушева

Източник: photolist.pro

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...