Земята забавя въртенето си, виновна е Луната…

Земята забавя въртенето си, виновна е Луната…

Снимка: NewLight

Земята и Луната са оплетени в гравитационен танц, като Луната обикаля около Земята, а двете заедно – около Слънцето. Гравитационния балет си има последствия: например, приливите и отливите на Земята, както и това, че Луната винаги е обърната с едната си страна към нас. Друг ефект от гравитационното взаимодействие е, че Луната удължава продължителността на денонощията на Земята.

Според ново изследване, публикувано в Proceeding of the National Academy of Science, продължителността на земното денонощие преди около 1,4 милиарда години е била 18 часа. От тогава досега, заради гравитационните взаимодействия, в които участва планетата ни, денонощието се е увеличило до днешните 24 часа. За да достигнат до тези изводи, изследователите са използвали статистически метод, който наричат астрохронология; в него се съчетават астрономически наблюдения и геоложки анализи, чрез които се проучва историята на Слънчевата система. Авторите на разработката смятат, че така най-добре може да се проучат древните климатични условия на Земята.

„Една от амбициозните ни цели, които си поставяме с използването на астрохронологията е да надникнем в много далечното минало, за да проследим развитието на геоложките времеви скали. Надяваме се да можем да изучаваме скални образци, които са на милиарди години, като ги сравняваме с методите, по които проучваме съвременните геоложки процеси“, разказва съавторът в изследването, проф. Стивън Майърс от Университета „Медисън“ в Уисконсин.

Според последните хипотези, Луната се е формирала след сблъсък на Земята и планета с размери, като тези на Марс. Колизията, случила се преди около 4,5 милиарда години, е изхвърлила маса от планетата, която по-късно се е оформила в естествения ни спътник. Но тогава Луната се е намирала много по-близо до Земята, отколкото е сега. Системата от планета и спътник се подчинява на законите на физиката и затова, промяната в един от параметрите води до промени на другите. Вече е добре известно, че Луната се отдалечава от Земята средно с 3,82 сантиметра на година, а това, погледнато през взаимодействията в системата означава, че въртенето на Земята около оста ѝ се забавя.

„Случва се същото, както, когато въртящ се фигурист изпъне ръцете си; с отдалечаването на Луната системата се променя и резултатът е, че Земята забавя въртенето си“, обяснява проф. Майърс.

Да се достигне до извода, че преди 1,4 милиарда години земното денонощие е било с 6 часа по-кратко, не е проста задача, както изглежда на пръв поглед. Затруднението идва от това, че стойностите на променливите се променят значително с течение на времето, което означава, че колкото по-назад се връщате, толкова по-малко надеждни ще са получените заключения.  Например, ако вземем сегашната скорост, с която Луната се отдалечава от планетата и я приложим механично към цялата история на системата ни, ще стигнем до заключението, че сме се сдобили с естествения си спътник преди 1,5 милиарда години. Това е така, защото в противен случай Луната ще се окаже прекалено близо до Земята и гравитационните сили просто биха я раздробили. Екипът учени е използвал методите на статистическия анализ, за да изчисли по-прецизно как се е променяла дистанцията между двете тела с течение на времето. Към това са добавени геоложки доказателства, които да подкрепят модела, до който достигат.

„Геоложките „записки“ са астрономическите наблюдения за далечното минало на Слънчевата система, които можем да провеждаме тук, на Земята. Можем да видим пулсиращия ритъм на историята и да прочетем всичко, което се е съхранило като информация в скалите на планетата“, казва Майърс.

Наскоро учени използваха геоложки доказателства, за да покажат и обяснят, как орбитата на Земята се е трансформирала от кръгова до по-елиптична и този процес е отнел милиони години. Всъщност, много изследователи извършват усилени проучвания, които целят да установят, как астрономичните цикли влияят на климата на Земята.

Източник: historynakratko.blogspot.com

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...