Днес християните почитат свети препoдобни Йоаким Осоговски

Днес християните почитат свети препoдобни Йоаким Осоговски

св. Йоаким Осоговски. Снимка на иконата: http://www.dir.bg

Светецът, когото народната традиция нарича и св. Якш, е един от тримата изявени последователи на св. Иван Рилски редом със св. Гаврил Лесновски и св. Прохор Пшински. Родното му място е неизвестно, знае се само, че дошъл от запад в Осоговската планина.

Неизвестен по име болярин от Градец, недалеч от Крива Паланка (днес в Македония), му посочил търсеното място за монашеско уединение – една пещера край Сарандапор, днешната Крива река. Тук Йоаким прекарал живота си в пост и молитва, а местните българи го почитали като свят човек. След смъртта му през 1105 г. неколцина ловци го погребали пред неговата пещера. След петдесет години един монах – овдовелият свещеник Теодор, се заселил на същото място, приемайки монашеското име Теофан. Той открил чудотворните мощи на светеца, които били положени в построената в негова памет църква. В средата на XII в. култът към св. Йоаким станал толкова популярен, че около храма бил изграден едноименният манастир – светилник на българщината в този български край през следващите столетия. Манастирът бил посещаван от цар Калоян в началото на XIII в. В този манастир през 1393 г. самостоятелният български владетел на Северна Македония – Константин Деянов (Драгаш) пренесъл от Търново мощите на св. Иларион Мъгленски.
Най-ранните запазени изображения на св. Йоаким са от XIV в. (в Земенския и Лесновския манастир, в църквата при с. Псача дo Крива Паланка).
Паметта на св. Йоаким се отбелязва на 16 август.

Пренасяне на неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос от Едеса в Константинопол

В дните на явяването на нашия Господ Иисуса Христа на земята, когато Той, живеейки с човеците, с проповедта Си за Царството Божие обхождал градове и села из Иудея и съседните страни „и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа“, в сирийския град Едеса, намиращ се от другата страна на река Ефрат, живеел княз Авгар. Той страдал от неизлечима болест – проказа: отвън тялото му било покрито със синкави язви; вътрешно страдал от чупливост на костите и разслабеност на цялото тяло. До Авгар достигнал слухът за Господ Иисус Христос и за великите чудеса, извършвани от Него – как със словото Си лекува проказа, разслабеност и всяка болест; и Авгар силно желаел да види с очите си Твореца на такива чудеса, надявайки се и сам да получи изцеление от Него. И тъй като князът нямал възможност сам да отиде в Иудея, изпратил молба до Господа Иисуса, умолявайки Го да дойде при него в Едеса. Нямайки увереност, че молбата му ще бъде изпълнена, Авгар изпратил в Палестина изкусния живописец Анания, като му поръчал да изобрази на икона лицето на Господа; князът желаел да има поне тази утеха в болестта си – да вижда изображението на лицето на Иисуса Христа; толкова голяма била любовта му към Христа, внушена от вярата само по слух. Посланието на Авгар до Господа било следното:

– „Едеският княз Авгар до Иисус, благият Спасител, явил се в плът, радвай се.

До мене достигна слухът за Тебе и Твоите преславни чудеса, как Ти без лекарства и лечение изцеляваш болестите – на слепите даваш да прогледнат, на сакатите да ходят, изгонваш нечистите духове от хората, очистваш прокажените, лекуваш с дума разслабени, лежащи на легло от много години, и възкресяваш мъртви: слушайки за Тебе, че вършиш такива дивни чудеса, стигнах до следните две заключения: Ти или си Бог, слязъл от небето, или си Син Божий. Затова и аз се обръщам към Тебе със следната смирена молба: да се потрудиш да дойдеш при мене и да изцелиш моята нелечима болест, от която страдам вече много години; до мене стигна и слухът, че иудеите Те ненавиждат и искат да Ти сторят зло. Аз имам град, макар и неголям, но красив и изобилстващ с всичко; и тъй, ела при мен и живей с мен в моя град, в който за нас двамата ще се намери всичко потребно.“

С това послание на Авгар живописецът Анания достигнал Йерусалим. Той видял Господ Иисус, поучаващ сред множество хора, но не могъл да се приближи до Него поради теснотата, предизвикана от скупчилия се народ. Изчаквайки да се разотиде народът, Анания се качил на един камък, издигнат малко над земята; оттук той внимателно се вглеждал в лицето на Спасителя, с намерение да го нарисува; но Анания не могъл да направи това, защото Всевиждащият не благоволил към намерението на живописеца, и изменял лицето Си с божествена, недостижима, недостъпна за човешката ръка слава и благодат. Дълго се трудел Анания, но не постигнал нищо. Господ заповядал на апостол Тома да отиде и доведе мъжа, който, стоейки на камъка, се опитва да изобрази лицето Му. Когато го довели, още преди да започне да говори, Господ го извикал при Себе Си по име и, посочвайки занятието му, го назовал с името му – живописеца Анания – и открил причината за идването му, казвайки:

– Къде е писмото на твоя княз Авгар, което си Ми донесъл от Едеса?

Анания, удивен и ужасен от прозорливостта на Господа, начаса извадил посланието на княза и с трепет го подал в ръцете на Спасителя. Господ, като прочел посланието, написал на Авгар следното:

„Блажен си ти, Авгаре, който не си Ме видял и си повярвал в Мене, защото за Мене е писано, че виждащите Ме няма да имат вяра, а които не са Ме видели, ще повярват в Мене и ще наследят вечния живот. Ти Ми пишеш да дойда при тебе, но на Мен подобава да извърша това, заради което съм пратен, и след завършването му да се върна при Отца, Който Ме е пратил. И когато бъда възнесен при Него, ще изпратя при тебе един от Моите ученици, който, след като напълно те изцели от болестта ти, ще даде на тебе и на тези около тебе вечен живот (чрез кръщението).“

Като написал такова послание до Авгар, Господ Иисус Христос го запечатал с печат, на който с еврейско писмо било изписано: Божие видение, Божествено чудо. След това Господ, изпълнявайки желанието на Авгар и на художника, заповядал да донесат вода и като умил пресвятото Си лице, го изтрил с подадения Му четириъгълен убрус. И о, чудо! Обикновената вода се превърнала в боя и на кърпата се отпечатало пресвято подобие на Божественото лице. Давайки това изображение на Авгар заедно с писмото, Господ казал:

Занеси го и го дай на изпратилия те. (Това било в последните дни от земния живот на Господа преди страданията Му.)

И Анания се върнал в Едеса при своя княз и му дал неръкотворното изображение на Христовото лице на убруса и писмото. Като ги приел, Авгар се изпълнил с радост и ги целувал с любов; като се поклонил на Христовия образ, той веднага получил облекчение от болестта и само малка част от проказата останала на лицето му до времето, когато трябвало да дойде при него изпратеният от Господа ученик.

След доброволното страдание, възкресението и възнесението на Господа на небето в Едеса дошъл, воден от Божествената благодат, свети Тадей, един от седемдесетте апостоли: след като достатъчно наставил Авгар в светата вяра в Христа, свети Тадей кръстил княза; когато Авгар влязъл в светата купел, изчезнала и останалата част от проказата, и той излязъл от купелта, съвършено чист, здрав по тяло и душа. Заедно с Авгар се кръстил целият му дом и целият град, и в Едеса се славело името на нашия Господ Иисус Христос, Единия истинен Бог. При вратите на Едеса от древни времена стоял идолът на някакво езическо божество, на който всеки, влизащ в града, бил задължен да се покланя. Авгар свалил този идол от мястото му и го унищожил; след това направил над вратите укрепено място в каменната стена, защитено от дъжд; като сложил убруса с неръкотворния Христов образ на дъска от негниещо дърво, Авгар го обградил и украсил със злато и скъпоценни камъни, и го поставил на стената над вратите; освен това той изписал със златни букви следния надпис:

„Христе Боже! Всеки, който се уповава на Тебе, няма да се посрами.“

И Авгар заповядал на всички, влизащи в града и излизащи от него, да се покланят на божествения Христов образ; той издал закон, повеляващ да се отдава чест на Господния образ; тази благочестива наредба на Авгар, утвърдена със закон, се спазвала в продължение на много години: както в дните на неговия живот и на сина му, който след него бил княз в Едеса, така и при внука му. По-късно, при един от правнуците на Авгар, приел княжеското управление в Едеса, в града се възобновило древното езическо нечестие: този княз се развратил, отстъпил от Христа и се отклонил към идолопоклонство. Като видял на градските врати образа на Спасителя, почитан от всички влизащи и излизащи, князът, бидейки враг на Христа, възнегодувал; той искал да свали божественото изображение от стената и на мястото му да постави идол. Като узнал за това, известен по особен начин от Господа, епископът на Едеса дошъл през нощта с клирици при градските врати и поставил пред светия Христов образ запалено кандило с дървено масло; след това епископът поставил пред светия образ глинена плоча, покрил с тухли мястото и го изравнил със стената – така му било наредено при божественото откровение. Когато неръкотворният Христов образ станал невидим, нечестивият княз се отказал от своето намерение. След много време в паметта на хората се заличил споменът за светия образ, било забравено и мястото, където бил заграден; и никой не знаел за него до деня на чудесното му явяване след много години, станало по следния начин.

В дните на благочестивия цар Юстиниан персийският цар Хозрой се приближил към Едеса с голяма войска, обкръжил града и започнал упорита и продължителна обсада. Когато гражданите, изнемогнали от недоумение и голям страх, със сълзи се молели на Бога, една нощ на епископа на Едеса, Евлавий се явила пресветла дева, блестяща с велика слава; посочвайки с пръст градските врати и мястото на стената, тя казала:

– Над тези врати е скрит божественият Неръкотворен образ на Спасителя Христа; добре ще направиш, като го извадиш от заграждението.

Епископът побързал към вратите и като се изкачил до посоченото му място на стената, намерил всичко така, както му било казано в откровението; разградил мястото, махнал плочата и намерил пречистия и пресвят Христов образ цял и невредим, а кандилото, въпреки че вече били минали толкова години, горящо и пълно с елей, а на самата дъска, върху която бил положен образът, се изобразило друго неръкотворно подобие на Христовото Лице. Епископът взел убруса с изображението на Спасителя и го показал на гражданите; това било голяма радост за всички, и всички се изпълнили с мъжество, уповавайки се на Господа. Епископът, като се молел усърдно, понесъл образа по стените на града, показвайки Лицето на Спасителя на персийските воини, обсадили града, и цялата персийска войска, гонена от божествена сила, се обърнала в бягство. Така Едеса, по милосърдието на Христа, нашия Бог, и явяването на Неговия неръкотворен пресвят образ, била избавена от враговете.

По-късно, също след много години, когато в Гърция царувал Роман Багрянородни, делящ властта с Константин, син на Лъв Премъдри, и със своя зет, светият убрус с неръкотворното изображение на божественото Христово лице бил пренесен от Едеса, която била завладяна от сарацините, в Константинопол: по това време вече цяла Сирия, в която се намирала Едеса, била под властта на сарацините. Пренасянето станало по следния начин: гръцкият цар Роман, желаейки да има в Цариград безценното съкровище (неръкотворния образ на Спасителя) много пъти отправял молба до Сарацинския емир да му даде неръкотворния Христов образ. Емирът, умолявай от едеските християни, не искал да даде образа, и започнала война: цар Роман изпратил своя войска в Едеса и атакувал града, опустошавайки околностите. Тогава едесците изпратили до гръцкия цар молба за прекратяване на войната; царят ги молел да дадат Христовия образ. А Сарацинският емир, под чиято власт била Едеса, не искал да го даде даром; и християнският цар, воден от силното желание да има при себе си неръкотворния Христов образ, дал на емира дванадесет хиляди сребърника и върнал от гръцки плен двеста знатни сарацини, към това добавил и царско писмо със златен печат, в което обещава никога да не обявява война нито на Едеса, нито на околните градове. Като получил чрез това желаното, царят взел неръкотворния Христов образ, а заедно с него и посланието, което, както беше отбелязано по-горе, нашият Господ Иисус Христос написал на Едеския княз Авгар; от ръцете на архиереите и други честни мъже с духовен чин светият образ бил пренесен в Цариград. По пътя и в самия Цариград от честния образ ставали много чудеса: изцелявали се всякакви болести – слепи проглеждали, глухи започвали чуват, сакати да ходят, изгонвали се бесове. Един бесноват възкликнал:

– Приеми, Константинопол е, твоята слава и веселие, а ти, Порфирородни, честта на твоето царство.

Казвайки това, този човек се изцелил от беснуването.

Празнуването на пренасянето на неръкотворния Христов образ било установено на 16-ия ден на месец август, деня, когато царстващият град Го приел с голяма чест и тържественост и го поставил в църквата на Пресвета Богородица Фароска, за защита на града и за слава на Христа, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.

radomirdnes.com

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...