Днес се навършват 95 години от рождението на големия български актьор Апостол...

Днес се навършват 95 години от рождението на големия български актьор Апостол Карамитев

Апостол Карамитев е роден през 1923 година в Бургас и умира през 1973 г. по време на снимките на филма „Сватбите на Йоан Асен“, в който изпълнява ролята на Йоан Асен II.

Завършва Италианското училище в родния си крайморски град. Образованието си продължава в НАТФИЗ (ВИТИЗ) в класа на проф. Боян Дановски, а професионалният му път започва в театралната школа на Стефан Сърчаджиев. След като се дипломира през 1951 г., още същата година дебютира на големия екран с филма „Утро над родината“.

На 25 години се жени за колежката си Маргарита Дупаринова, от която има две деца – Момчил и Маргарита. Актьорът, който е един от най-значителните творци на съвременния български театър, притежавал удивителна за времето си сценична техника. Талантът на Карамитев блести на сцената на Народния театър, в заснетите роли в многобройни филми, а също и в преподавателската му работа във ВИТИЗ, където бил кумир за повечето студенти. „Всички знаем колко необикновен беше този бургазлия, българин и тракиец. Благодаря на съдбата, че съм била с него!“, каза съпругата му Дупаринова на една от панахидите за него.

Смъртта застига Карамитев по време на снимките на филма „Сватбите на Йоан-Асен“ и ролята се доиграва от Коста Цонев. Великият актьор, участвал във филмите „Това се случи на улицата“, „Рицар без броня“, „Любимец 13“, „Бялата стая“…, издъхва на 9 ноември 1973 г., покосен от рак на черния дроб. Доста след смъртта му голямата наша скулпторка, сценографка и приложничка Мария Ножарова, автор на костюмите за филма „Сватбите на Йоан-Асен“, сподели, че е затворила „невероятните му лазурни очи“. „Когато отидох в моргата, не беше обръснат. Явно никой не е искал да даде 10 лева. Аз го обръснах, плачейки…“, разкрива художничката.

Години след като завършил училище, спокойно можел да мине за римлянин. Когато още като млад актьор излязъл на сцена, красивата му външност ведно с таланта му му спечелили толкова почитателки, че два огромни куфара не му стигнали да побере всичките любовни писма, които получавал.

„Понякога ме болеше, че Апостол има толкова почитателки“, разкрива години след смъртта му вдовицата му Маргарита Дупаринова. Двамата се залюбили като сценични партньори. Отново на сцена Апостол връчил на избраницата си сребърна халка, символизираща предложението му за брак. Маргарита била две години по-голяма от избраника си, доста трудно заченала, ала родила почти едно след друго двете си деца – Момчил и Маргарита. Съпругът й имал две страсти в живота си – театърът и семейството. Нетипично за красив мъж с вид на бохем бил домошар. Докато децата му били малки, по няколко пъти на ден отскачал до вкъщи, за да ги наглежда или да им отнесе вкусни лакомства. Синът Момчил дължал името си именно на татко си. Докато бременната Маргарита играела в „Идеалният мъж“ на турне, Карамитев й написал, че ако роди наследник, той трябва да се казва Момчил, защото нямало по-мъжко име от това. „Когато Апостол водеше децата ни на куклен театър, вземаше и другите деца от кооперацията – спомня си Дупаринова. – Те му се подчиняваха безусловно.

Привличаше ги като магнит, даваше им пълна свобода, която те никога не обръщаха на слободия. Така се предаде и любовта към театъра и у Маргарита, и у Момчил.“ Остарялата вече актриса помни, че дори животните били привлечени от чара на Карамитев. „Че кой не се е влюбвал в Апостол Карамитев?! Даже и животните край него го харесваха“, казва тя.

В средата на 60-те Карамитев вече бил в разгара на славата си и не слизал от големия екран. Получавал всякакви роли – трагични, комедийни, откровено мелодраматични. Властта го обсипвала с комплименти и скоро Апостол станал най-младият “народен артист” в историята на социалистическата култура, заради което го намразили много негови изтъкнати колеги. Тъкмо тогава Апостол Карамитев жестоко се сдърпал с брат си – обикновен бръснар в Бургас, мълвят близки до артистичната фамилия. От края на 60-те чак до фаталната 1973-та, двамата братя не си говорели и избягвали всякакви контакти. „Оправиха се, когато стана ясно, че Апостол е болен“, твърдят от семейното обкръжение.

Трудно може човек да си представи Апостол Карамитев като инвалидизиран 80-годишен старец. На някои хора просто не им отива да остареят, те не го е желаят. „Не мисля да остарявам“, твърдял големият актьор и сякаш съдбата изпълнила личното му желание.

През 60-те години писателят Светослав Минков, тогава директор на издателство „Народна младежа“, го поканил да напише спомените си. Даже им бил избрал заглавието – „Книга за мене си“. Неочаквано колосът на родната сцена и кино се опънал: „Ти за какъв ме смяташ? Глупав, суетен човек или що? Само суетните, празни хора пишат спомени на млади години!“, възразил ядосано Карамитев. „Води поне записки за живота си, за да ги използваш на стари години“, посъветвал го Минков. „Аз не мисля да остарявам, отвърнал му всенародният любимец. Искам да умра млад, красив, весел, интересен! Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите…“ „Но без това не може, Апостоле!“, казал писателят. „Нека оставим на Бог да реши!“, приключил спора колосът на Народния театър.

Един от най-близките приятели на Карамитев е известният публицист и автор на „Разговори с Буров“ Михаил Топалов. Той е свидетел как още първите изяви на младия бургазлия го превръщат в звезда. И като по-възрастен и опитен го съветвал да се предпазва от претоварване, да отказва роли, за да не изгори без време. Давал му примери с Адриана Будевска и Кръстьо Сарафов, които са „пестили барута“, избирали са само суперроли и затова са се радвали на сценично и житейско дълголетие. „Не ме послуша. Вярваше, че има вечно силите на младеж… Помня, срещу Нова година вървяхме по бул.“Ал.Стамболийски“ И близо до един магазин за дрехи видяхме бедна женица – премръзнала, с мокри крака, със старо палто. Той влезе в магазина, купи едно дебело вълнено палто, калпак, чорапи, ръкавици и обувки на жената. Нежно сърце носеше. Апостол издържаше и двама бедни студенти…“, разказва Топалов.

Легендарният актьор не можел да отмине несгодите и на своите по-възрастни колеги. В София по това време се подвизавал един изпаднал артист – Караджата. Бил голям чешит, с дълга брада, спял по входовете или направо на голата земя. Караджата никога не се оплаквал. Държал се достолепно и с достойнство сякаш още е на сцената на Кърджалийския театър, където заради суровия си вид изпълнявал главно „страшни роли“. „Един ден вървяхме с Апостол по „Раковски“, спомня си Михаил Топалов, и пред „Славянска беседа“ той видя Караджата. Спря го. „Караджа – вика му, – днес взех два хонорара. Много ми са. Ето ти единия“. И мушна нещо в джоба на скъсания му балтон. „Не! – извика Караджата. – Не съм просяк. Не искам милостиня!“ „Това не е милостиня. Това е хонорар.“ „Апостоле, прекрасен мъж си, но аз милостиня не взимам!“, отсече Караджата, върна парите и си тръгна. „Боже, какъв човек!“, възхитено промълви Апостол.“

В столичните артсреди се носи и една легенда – поетът Николай Лилиев получил инфаркт и починал, четейки любовните писма до… Апостол Карамитев. Лилиев, който преди смъртта си няколко години бил драматург на Народния театър, поискал да „се зареди“ с вдъхновение от любовните писма, които получавал актьорът-красавец, тъй като по ирония на съдбата просто си нямал свои.

Карамитев е имал кръвни врагове сред колегите си напук на представата, че е най-обичаният роден актьор. Като една от най-ненавиждащите го в бранша открай време се слави Стоянка Мутафова. Стояна мразела до смърт слънчевия Апостол и дори не отишла на погребението му, под сурдинка се разказва в артистичните кръгове. Напрежението между двамата стигнало кулминацията си, когато през 1971г. Карамитев, който бил преподавател във ВИТИЗ, скъсал щерката на комичката – Мария Грубешлиева (Муки), на приемния изпит.

Любомир Кабакчиев е бил другият заклет враг на гениалния актьор. Двамата се ненавиждали до мозъка на костите си и непрекъснато се дърлели по време на репетиции в Народния театър. По онова време Кабакчиев заемал отговорен пост в Съюза на артистите и дружал със Стефан Гецов, придворния актьор на Тодор Живков и участник в ловната му дружинка. Когато Апостол Карамитев почина от рак на 9 ноември 1973 г., възникнала идея поклонението пред тленните му останки да бъде извършено в просторното фоайе на Народния. Любомир Кабакчиев обаче се опънал на идеята и употребил всичките си връзки, за да я осуети. Накрая ковчегът компромисно бил изложен във ВИТИЗ.

Съдбоносна е възрастта, на която си отива Апостол Карамитев – едва навършил 50 години. Сякаш някой отгоре чул молитвите му да си отиде млад и красив, да не претърпи мъчителните метаморфози на старостта.

Актьорът нито за миг не се откъснал от любимата професия – до сетния си дъх се снимал в „Сватбите на Йоан-Асен“. Единствено режисьорът Вили Цанков знаел от какво точно страда Апостол – рак на черния дроб. Самият актьор официално не бил предупреден от докторите, че му остава съвсем малко и стоически понасял всички несгоди по време на снимките. Епизода с първата сватба на Йоан с Мария (в ролята Невена Коканова) снимали на Алдомировското блато край гр. Сливница. „Беше много студено, ние преджапахме няколко пъти през ледената вода. Може би това ускори болестта на Апостол“, предполага колегата му Коста Цонев. По време на почивките Карамитев лягал на земята, превивайки се от ужасните болки в гърба. Един от операторите се опитвал да го облекчи с масажи, които според медицински лица оказвали тъкмо обратен ефект. Изтормозеният от ужасната болест актьор починал в непоносими болки и не успял да довърши ролята си.

След смъртта му били обсъждани два варианта. Снимките да се прекратят и заснетият материал да остане като документ за последната роля на гениалния Карамитев. Възприели обаче идеята филмът да се довърши със заместник на покойния – Коста Цонев. Цонев вече трябвало да играе две роли – Йоан-Асен и брат му Александър. „Сватбите на Йоан-Асен“ започна с монолог на днешния депутат към зрителитея: „Ще поискам от вас със силата на вашата фантазия да превърнете фиданката на моя талант в гората на Апостол Карамитев.“

Вдовицата на големия актьор Маргарита Дупаринова до такава степен чувствала живота си свързан с Апостол, че се опита да запази в тайна втория си брак с морски капитан, когото срещнала в санаториум. Уви, бракът на актрисата с десет години по-младия й втори съпруг продължил едва две години. Капитанът не успял да замени в сърцето й голямата й любов към бащата на нейните деца.

Автор: Полина МИЛОТИНОВА/blitz.bg

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...