Димитър Николов за студентските години, семейството и кметските неволи

Димитър Николов за студентските години, семейството и кметските неволи

Какво се крие зад впечатляващия живковски резултат от 85% за бургаския кмет Димитър Николов, който учуди демократична България миналата неделя?

Със сигурност нормален човек от плът и кръв с всичките му спадове и възходи в живота.

Николов е баща

на 3 деца, обича

спортния риболов

и дайвинга,

а голямата му мечта е да посрещне някой ден в Бургас Роджър Уотърс или Дейвид Гилмър от “Пинк Флойд”.

Като един от най-тежките дни в живота след загубата на родителите си Николов определя датата 18 юли 2012 г., когато е атентатът на летище Сарафово.

“Когато научих какво се е случило на летището, изпаднах в шок – в продължение на минута сякаш бях на друг свят”, спомня си сега Николов.

Отговорността и опитът му на кмет в други тежки ситуации обаче бързо го вдигат на крак и е сред първите, пристигнали на окървавената аерогара, където 20 минути преди това е изпратил шефа на Европейската банка Сума Чакрабарти. Ужасяващата новина го заварва в колата на връщане от Сарафово и бързо обръща назад.

Първото, което прави по пътя, е да звъни в болницата дали има достатъчно банки с кръв.

“Не знам дали беше правилно, но вече мислех как да спасим оцелелите.

Гледката беше

потресаваща –

наоколо се

търкаляха човешки

останки и бе пропито

с кръв

Не вярвях, че това, което сме гледали по телевизията от конфликтни точки по света, се случва в моя роден град. Струваше ми се, че е някакъв филм”, спомня си Николов.

В продължение на седмица буквално не спи, а е на телефона и в болницата, където лекарите се борят за живота на оцелелите при най-кървавия атентат в новата история на България.

Неизменно е на място и в други тежки ситуации като наводненията преди година в рибарското селище Ченгене скеле и Росенец, където не се размина без жертви, и на трафопоста в бургаския кв. “Меден рудник”, когато преди 6 г. загина чистачка.
След поредния инцидент с намушкан посетител в бургаска дискотека преди 2 г. пък
повежда истинска
битка с буйните
бургаски “батки”
и си навлича гнева на собствениците на заведения, които е задължил с общинска наредба да се оборудват с метални детектори, СОТ и видеокамери.
“Не съм против бизнеса, но децата са ми по-мили”, отвръща кметът на частниците, които надигат вой, че трябва да се бръкнат за новите мерки за сигурност.
Самият Николов е
баща на 3 деца – две
момчета и дъщеря,
но никога не парадира с тях, за да демонстрира семейни ценности и патриархалност. Както и със съпругата си Гергана и сестра си Йова, които са едни от най-добрите математички в Бургас, но бургазлии ги знаят заради златните медали за възпитаниците им от олимпиадите по цял свят, а не заради фамилията.
Признава, че заради натовареното си ежедневие невинаги смогва да е близо до семейството си. Затова и най-малкият от синовете му – 5-годишният Захари, се дразни, когато гледа баща си на плакати, снимки и по телевизията.
“Защото иска да съм само негов”, смее се кметът. Използва всяка свободна минута да е с децата и съпругата си, а онзиден Захари го изненадал с танц меренге, който научил в детската градина. Все по-малко време му остава и за любимия спортен риболов, по който е запален от години.

Това лято успях

Кметът на Бургас мечтае да посрещне в града “Пинк Флойд”. 5-годишният му син Захари го ревнува от плакатите

Какво се крие зад впечатляващия живковски резултат от 85% за бургаския кмет Димитър Николов, който учуди демократична България миналата неделя?

Със сигурност нормален човек от плът и кръв с всичките му спадове и възходи в живота.

Николов е баща

на 3 деца, обича

спортния риболов

и дайвинга,

а голямата му мечта е да посрещне някой ден в Бургас Роджър Уотърс или Дейвид Гилмър от “Пинк Флойд”.

Като един от най-тежките дни в живота след загубата на родителите си Николов определя датата 18 юли 2012 г., когато е атентатът на летище Сарафово.

“Когато научих какво се е случило на летището, изпаднах в шок – в продължение на минута сякаш бях на друг свят”, спомня си сега Николов.

Отговорността и опитът му на кмет в други тежки ситуации обаче бързо го вдигат на крак и е сред първите, пристигнали на окървавената аерогара, където 20 минути преди това е изпратил шефа на Европейската банка Сума Чакрабарти. Ужасяващата новина го заварва в колата на връщане от Сарафово и бързо обръща назад.

Първото, което прави по пътя, е да звъни в болницата дали има достатъчно банки с кръв.

“Не знам дали беше правилно, но вече мислех как да спасим оцелелите.

Гледката беше

потресаваща –

наоколо се

търкаляха човешки

останки и бе пропито

с кръв

Не вярвях, че това, което сме гледали по телевизията от конфликтни точки по света, се случва в моя роден град. Струваше ми се, че е някакъв филм”, спомня си Николов.

В продължение на седмица буквално не спи, а е на телефона и в болницата, където лекарите се борят за живота на оцелелите при най-кървавия атентат в новата история на България.

Неизменно е на място и в други тежки ситуации като наводненията преди година в рибарското селище Ченгене скеле и Росенец, където не се размина без жертви, и на трафопоста в бургаския кв. “Меден рудник”, когато преди 6 г. загина чистачка.
След поредния инцидент с намушкан посетител в бургаска дискотека преди 2 г. пък
повежда истинска
битка с буйните
бургаски “батки”
и си навлича гнева на собствениците на заведения, които е задължил с общинска наредба да се оборудват с метални детектори, СОТ и видеокамери.
“Не съм против бизнеса, но децата са ми по-мили”, отвръща кметът на частниците, които надигат вой, че трябва да се бръкнат за новите мерки за сигурност.
Самият Николов е
баща на 3 деца – две
момчета и дъщеря,
но никога не парадира с тях, за да демонстрира семейни ценности и патриархалност. Както и със съпругата си Гергана и сестра си Йова, които са едни от най-добрите математички в Бургас, но бургазлии ги знаят заради златните медали за възпитаниците им от олимпиадите по цял свят, а не заради фамилията.
Признава, че заради натовареното си ежедневие невинаги смогва да е близо до семейството си. Затова и най-малкият от синовете му – 5-годишният Захари, се дразни, когато гледа баща си на плакати, снимки и по телевизията.
“Защото иска да съм само негов”, смее се кметът. Използва всяка свободна минута да е с децата и съпругата си, а онзиден Захари го изненадал с танц меренге, който научил в детската градина. Все по-малко време му остава и за любимия спортен риболов, по който е запален от години.

От студентските му
години в
Икономическия
университет в Москва
е и увлечението му по ските. Тях обаче все по-рядко вади от гардероба. По онова време в руската столица учи и шефът на “Лукойл България” Валентин Златев, но с него се запознават по-късно в България.

Снимка: "24 часа"
Снимка: „24 часа“

От Москва пази чудесни спомени, но в съзнанието му е останал рожденият ден на негов състудент арменец.
“Покани ме в Нагорни Карабах, където от спокойната Москва изведнъж попаднахме насред истинска война. Докато вдигахме наздравици, около нас свистяха куршуми и се чуваше тътенът на оръдията наблизо”, разказва Николов.
От времето, прекарано в руската столица, има много приятели по цял свят, а много от българските му състуденти сега са на високи позиции.
В Бургас някои от приятелите му се отдръпват от него през 2006 г., когато
напуска шоколадовата
фабрика “Победа”
Там е изпълнителен директор от 1999 г. и за 7 г. превръща старото соцпредприятие в модерно производство с впечатляващ асортимент, който пробива на Запад с всевъзможни изкушения, сред които шоколад с люти чушки.
Въпреки успешното менажиране на бургаското предприятие решава да се впусне в битката за кмет, вече оглавил бургаската структура на ГЕРБ, след като напуска СДС като областен председател. През 2007 г. червеният кмет Йоан Костадинов кара последната година от третия си мандат и изглежда непоклатим за четвърти, когато на хоризонта се появява Николов.

Източник: „24 часа“

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Loading Facebook Comments ...